![Вълкът през зимата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/0/7/vlkt-prez-zimata-bg-download.jpg)
Вълкът през зимата [bg]
- Автор: Коннолли Джон
- Серия: Чарли Паркър #12
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547338852
- Переводчик: Йорданка Пенкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вълкът през зимата [bg]». Краткое содержание книги:
- Как го понесе Сам? - попита Ейнджьл.
- Не пророни и сълза - отвърна Рейчъл. - Дори Джеф изглеждаше съкрушен, а той изобщо не харесва Чарли. А Сам само прошепна нещо на баща си, но не пожела да ми каже какво. Но е изглеждала спокойна по пътя към къщи. Не е искала да говори. После, когато Джеф се обърнал да я погледне някъде около Лебънън, спяла дълбоко.
- Опитвала ли си да говориш за това с нея след посещението ѝ в болницата?
- Аз съм психолог: не правя друго, освен да говоря за разни неща. Тя изглежда... добре. Знаеш ли какво ми каза? Каза ми, че нейният татко решавал.
- Решавал какво?
- Дали иска да живее, или да умре.
На последната дума гласът на Рейчъл трепна.
- А ти как си?
Чу как тя се опитва да се овладее, да не заплаче.
- Добре, предполагам. Сложно е. Чувствам се някак нелоялна към него, сякаш съм го изоставила. Можеш ли да го разбереш?
- Чувство за вина.
- Да.
- Задето се чукаш със задник като Джеф.
Тя не можа да се сдържи и избухна в смях.
- Ти си задникът, знаеш ли?
- Често ми го казват.
- Джеф се държа добре, мръснико. А знаеш ли какво бе най-странното от престоя ми в тази болница?
- Имам чувството, че ще ми кажеш.
- Можеш да бъдеш сигурен. Най-странното беше върволицата от жени, които идваха да питат за него. Беше като да седиш край постелята на цар Соломон. Имаше една дребничка тъмнокоса полицайка и жена от онзи град, Дарк Холоу. Помниш ли го? Би трябвало да го помниш. Там имаше пукотевица.
Ейнджъл изстена не толкова при спомена за самия град, а по-скоро при спомена за жената. Името ѝ бе Лорна Дженингс и беше съпруга на началника на полицията в Дарк Холоу. Там имаше история, която нямаш желание да обсъждаш с майката на детето на замесения в нея мъж, макар тя вече да се е разделила с него, а той да умира в момента в болнично легло.
- Да, говори ми нещо.
- А нея спомняш ли си я?
- Не много добре.
- Лъжец. Той спа ли с нея?
- Не знам.
- Хайде де!
- Господи, не знам! Не вървя подир него с пешкир и чаша вода.
- А с полицайката?
Трябва да е била Шарън Мейси. Паркър му бе казал за нея.
- Не, не е спал с нея, напълно сигурен съм.
Ейнджъл се опита да си спомни по-мъчителен разговор от този, но не можа.
- Има и още една жена. Тя почти не излиза от интензивното отделение и имам чувството, че има разрешение от полицията да е там, но не е полицайка. Глухоняма е и носи пистолет. Виждала съм я как го гледа.
- Лиат - каза Ейнджъл. Сигурно Епстайн я беше пратил да пази Паркър. Тя бе странен избор за ангел пазител. Сполучлив, но странен.
- Спал е с нея, нали? Жалко, ако не е.
„Какво иска тя, по дяволите“, помисли си Ейнджъл.
- Да, спал е с нея.
- Може да се очаква от него да спи с жена, която няма как да възрази.
- Беше само веднъж - каза Ейнджъл.
- Ти какъв си, негов адвокат ли?
- Ти ме превърна в негов адвокат! Обадих се само да те попитам как си. И вече съжалявам.
Рейчъл се засмя. Смехът ѝ бе искрен и той се зарадва, че ѝ бе подарил поне този миг.
- Ще дойдете ли да го видите? - попита тя.
- Скоро - отвърна той.
- Издирвате ги, нали? Онези, които са му причинили това.
- Да.
- Никой досега не е стигал толкова близо до него. Никой никога не го е наранявал толкова тежко. Ако умре...
- Не произнасяй тази дума. Спомни си какво ти е казала Сам: той още не е решил и има причина да се върне. Той обича дъщеря си, обича и теб, въпреки че се чукаш със задник като Джеф.
- Махай се. Свършѝ нещо полезно.
- Слушам, госпожо.
Ейнджъл остави слушалката. Луис стоеше до него и чакаше. Подаде му „Берета“ 21 със заглушител, който бе съвсем малко по-дълъг от самия пистолет. Сега с беретата можеше да се стреля в ресторант и звукът щеше да е съвсем малко по-силен от чукване с лъжица по порцеланова чаша. Луис също носеше такова оръжие в джоба на своето яке „Белстаф“.
Отиваха да свършат нещо полезно.
Щяха да се срещнат с Колекционера и ако трябва, да го убият.
48
Роналд Стрейдиър седеше в дневната на дома си недалеч от хиподрума „Скарбъро Даунс“. Държеше своя снимка като по-млад, в униформа, лявата му ръка обвила врата на едра немска овчарка. На снимката беше усмихнат и му беше приятно да мисли, че Елза също се усмихва.