Последната императрица [bg]

— Ще бъда ли добре дошла там? — попита Цъ Си.

Рандъл я погледна право в очите.

— Ако искате да станете регент на Средното царство и да защитите управлението на сина си, трябва да отидете.

— Принц Кун ще ни остави — обяви Цъ Си. — И ще ми разкажете повече за съдбата ми.

Тя понечи да изпрати девера си, но точно тогава един евнух в традиционно облекло отвори вратата към двора и влезе. При затварянето на вратата един порив на вятъра угаси поне петдесет церемониални свещи.

— Това е евнухът Ян, верен слуга на Су Шун — прошепна Цъ Си на Рандъл.

— Надявах се да ви открия тук — каза Ян, докато се клатушкаше по полирания под.

— Че къде другаде да бъда в такъв велик ден? — отвърна Цъ Си.

Ян се усмихна, показвайки зъбите си.

— Изпълнявате задълженията си както винаги, императрице.

Евнухът забеляза очите на Рандъл и за момент остана като хипнотизиран. Рандъл се опита да се дръпне, но Ян настоятелно го помоли да остане.

— Откъде си, войнико?

Рандъл стрелна с поглед Цъ Си и тя отговори вместо него:

— За съжаление това забележително създание няма глас.

— Каква прекрасна гледка е само — промърмори Ян, сякаш бе гарван, кълвящ трупа на мъртво животно. — Толкова прекрасна.

— Ако имате предвид очите, прав сте — великодушно рече Цъ Си. — Това е рядък дефект по рождение, подобно на албиносите. Но, уви, същата съдба, която е създала тези великолепни очи, е отнела възможността му да говори.

— И е толкова висок — почти с благоговение промълви Ян.

— Достатъчно за него! — рязко каза Цъ Си. — Защо си тук, прислужнико?

— Дойдох по заръка на Сина на небето — с дрезгав глас каза Ян. Като се наведе напред, сякаш се канеше да се поклони, евнухът рязко протегна ръка да сграбчи Рандъл за слабините. Но преди да успее да го докосне, Рандъл хвана китката му, изви я нагоре, извади меча си и замахна да отсече ръката му в лакътя.

— Пусни! Пусни! — заврещя Ян като ранена котка.

— Пусни го — нареди Цъ Си и Рандъл хвърли евнуха на земята. Цъ Си изгледа свирепо пратеника на Су Шун. — Как смееш да проявяваш подобно неуважение към мен!

Ян беше на колене и придържаше изкълчената си китка.

— Исках да съм сигурен, че прекрасният ви воин е бил кастриран — изстена той. — Не исках да ви обидя.