Вечната нощ [bg]

- Никой не може да е напълно сигурен, докато не види атом- ната гъба в небето. Мощността е един килотон, относително мал­ко за ядрено оръжие, но повече от достатъчно за нашите нужди. Малка ядрена бомба. Плутоният е „спусъкът“. Ще отнесе всичко в радиус от половин миля.

- Ако успееш да го детонираш - вметна Гюс. - Има ли съвпада­не на руските и американските части?

- Действа с имплозия. Плутоният обстрелва ядрото като кур­шуми. Всичко си е вътре. Трябва ни само нещо, което да предизвика процеса.

- Нещо със закъснител - каза Нора.

- Именно - съгласи се Фет.

- И ще трябва да го направиш в движение. Нямаме много вре­ме - Нора погледна Гюс. - Можеш ли да ни намериш друга кола? Може би две?

Гюс кимна.

Вие, хора, стартирайте с жиците бомбичката, а аз ще ви под­карам някоя и друга кола така.

- Остава ни само още едно нещо - заключи Нора.

Приближи до Еф и смъкна раницата си.

Подаде му я. Вътре беше книгата.

- Точно така - рече той. Сега, когато времето наближаваше, Еф се уплаши. Фет вече ровичкаше из чарковете. Господин Куин­лан пазеше Крийм. Еф откри врата, която водеше към офисите и си избра един без никакви лични вещи вътре. Бюро, стол, шкаф за документи и празна бяла дъска, колкото цялата стена.

Измъкна Occido Lumen от раницата на Нора и я положи върху металното бюро. Пое дълбоко дъх и опита да прочисти ума си. После разгърна първите страници. Като я държеше в ръце, кни­гата му се струваше обикновена. Нямаше нищо общо с магията от съня му. Разлистваше бавно. Запази спокойствие, когато в на­чалото нищо не се получи, никакви проблясъци на вдъхновение или откровение. Сребърните нишки в илюстрованите страници изглеждаха еднообразни в светлината на флуоресцентните лампи на тавана. Текстът беше монотонен и безжизнен. Докосна симво­лите с връхчетата на пръстите си.

Нищо. Как бе възможно? Може би беше твърде нервен, превъзбуден. Нора и господин Куинлан се появиха на вратата. Еф за­слони очи с дланите си, опита се да изключи Нора и Родения, да изключи всичко и - най-важното - да изключи своите съмнения. Затвори книгата, затвори очи, помъчи се да се отпусне. Нека ос­таналите мислят каквото искат. Той се обърна навътре. Замисли се за Зак. И как го освобождава от ноктите на Господаря. Как сла­га край на мрака на земята. Как върховните ангели летят в ума му.

Отвори очи и се поизправи на стола. Уверено отвори книгата. Спокойно разгледа текста. Взря се в илюстрациите, които беше виждал поне сто пъти. Не беше само сън, каза си Еф. Вярваше в това. Ала в същото време нищо не се получаваше. Нещо не беше наред, нещо липсваше. Книгата криеше своите тайни.

- Може би, ако се помъчиш да поспиш, ще влезеш във видени­ето чрез подсъзнанието - предложи Нора.

Еф се усмихна. Ценеше опита й да го окуражи, понеже очак­ваше укори. Останалите искаха той да успее. Имаха нужда той да успее. Не можеше да ги предаде.