Вечната нощ [bg]

Прекосиха реката и господин Куинлан отнесе бомбата в жъл­тия Хамър на Крийм. Дъбовите урни бяха натоварени пред­варително.

Фет подкара на север през града, към моста Джордж Уошинг- тън. Еф се почуди дали няма да се натъкнат на блокада на пътя, но после се досети, че Господаря още не знае къде отиват. Освен...

- Ти каза ли на Господаря за бомбата? - обърна се той към на- тикания на задната седалка Крийм.

Крийм го изгледа ядно, докато премисляше дали е добре да каже истината.

   - Не е казал.

Раздразнението на Крийм показа, че господин Куинлан е разбрал мислите му правилно.

Нямаше блокада. Прекосиха моста, влязоха в Ню Джърси и се насочиха към междущатската магистрала 80 - Запад. Еф беше поочукал сребърната броня на Хамъра, докато си проправяше път сред изоставените коли, но иначе не срещнаха препятствия. Докато стояха на едно кръстовище и обмисляха по кой път да поемат, Крийм опита да измъкне оръжието на Нора и да избя­га, но грамадните телеса му пречеха да действа бързо. Получи от господин Куинлан лакът в лицето и сега сребърните му зъби бяха нащърбени като бронята на колата му.

Ако колата им беше забелязана на пътя, то Господаря щеше незабавно да узнае къде са. Но реката и невъзможността на вам­пирите да прекосяват сами движеща се вода, би трябвало да са забавили преследвачите им, та дори и самия Господар. Затова в момента имаха да се тревожат само за вампирите в Джърси.

Хамърът гълташе горивото и стрелката вече клонеше към зна­ка за празен резервоар. Освен това се надпреварваха с времето - трябваше да стигнат арсенала по зазоряване, когато вампирите заспиват.

Отклониха се от магистралата и приближиха „Пикатини“. Всичките шестдесет и пет акра на огромното армейско съоръже­ние бяха оградени. Начинът за проникване на Крийм включваше паркиране сред гората и половин миля пеш през едно блато.

- Нямаме време за това - заяви Фет, защото Хамърът вървеше вече на изпарения. - Къде е главният вход?

- А дневната светлина? - попита Нора.

- Скоро е. Не можем да чакаме - Фет смъкна прозореца на Еф и посочи автомата. - Бъди готов.

Насочи колата право към портала, над който се четеше надпис „Арсенал Пикатини. Единен център за разработка на оръжия и муниции“. Подмина сградата за „Контрол на посетителите“ Вампири наизлязоха от нея и Фет ги заслепи с дълги светлини и с прожекторите на покрива на колата, преди да ги помете със сребърната броня. Рухнаха като някакви плашила, напълнени с мляко. Онези, които избегнаха унищожителния удар на Хамъра, заподскачаха под огъня на Еф. Той стреляше от седнало положе­ние през прозореца.