Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Приливът на тайните [bg]
Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Приливът на тайните [bg]

Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:

Минало, забулено в тайни, мръсни политически игри, красиви амбициозни жени и хладнокръвни убийци, невинни жертви, събрани в новия динамичен роман на Сидни Шелдън и Тили Багшоу. Двама инструктори в детски летен лагер — богатата и красива Тони Джилети и случайно попадналият там син на дърводелец, красавецът Били Хамлин, увлечени в романтични закачки, допускат едно малко момче да се удави. Заради любовта си Били поема ролята на изкупителна жертва, което му коства петнайсет години зад решетките. Смазана от чувство за вина, Тони напуска дома си, сменя самоличността си и заличава миналото си. Години по-късно в Англия изненадващото назначение на Алексия де Вер за вътрешен министър скандализира мъжете в парламента. Като втори най-влиятелен човек в държавата Алексия се сдобива с много врагове: завистливи колеги, озлобени граждани, загадъчни злосторници, недоволни руски олигарси. Зад бляскавата фасада и непоклатима амбиция на новата „Желязна лейди“ на Великобритания обаче се крият тъмни тайни, които изплуват и целият й живот се сгромолясва. Алексия плаща висока цена за грешките на младостта — разрушава всичко градено с толкова усилия и едва не погубва децата си. Когато приливът на тайните настъпва, тя разбира, че единственото спасение е в истината.
1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 157
Перейти на страницу:

— Джен все повтаряше, че баща й сякаш е прокълнат. А ние все отвръщахме: „Не, не, това е смешно“. Но явно имаше нещо такова.

Алексия добре знаеше.

— Иронията беше, че към края Били беше напълно обсебен от сигурността на Джени. Тя стоеше тук и се тревожеше за него, а Били беше на другия край на света, обсебен от идеята, че нещо може да й се случи. Всички мислехме, че е луд, ако трябва да съм напълно откровена. Но може би той е знаел нещо, което е останало скрито за нас.

— Нас?

— Аз, Лука — приятелят на Джени. Майка й.

— Значи майката на Джени не е подозирала за някаква опасност над дъщеря си?

— Не. Никой от нас не подозираше. Нямаше причина. Мислехме, че Били просто си бръщолеви. Може и да беше така. Но изглежда странно, че Били е убит в Лондон, а година по-късно някакъв психар причинява това на Джени. Не е ли така? Сякаш има някой, който никак, ама никак не харесва това семейство.

Семейство.

Тази мисъл я жегна. Двамата с Теди някога бяха семейство — когато Майкъл и Рокси бяха още деца, недокоснати от трагедията, блажено неосъзнаващи горчивото бъдеще, което щеше да сполети всички тях. Хрумна й, че съдбата й много прилича на тази на Били. Имаше чувството, че са прокълнати, че са навлекли беди на себе си и семействата си. И двамата имаха разбити бракове, и двамата бяха загубили децата си. Бизнесът на Били бе фалирал; кариерата на Алексия се бе сринала. Когато Кели Дюпрей спомена, че някой има зъб на семейство Хамлин, Алексия помисли: „Точно така се чувствам и аз. Сякаш всички в моето семейство са кукли на конци и някакъв садистичен злонамерен кукловод ни дърпа конците“.

Естествено, знаеше, че това са глупости. Теди бе убил Били. А Теди не знаеше нищо за смъртта на Дженифър. Така че явно нямаше връзка. Както нямаше връзка между опита за самоубийство на Рокси и катастрофата на Майкъл или между арестуването на Теди и провалената й политическа кариера. „Присъщо на човек е да търси връзка между събитията. Да търси шаблона, да вярва, че може би зад нещастието се крие конкретна причина. Тъкмо това се опитва да направи и Съмър Майър. А сега и аз — с убийството на Джени Хамлин. Но истината е, че няма причина, няма връзка, няма тайнствен човек, който дърпа конците“.

Алексия излезе от „Старбъкс“ малко преди седем. Кели Дюпрей й бе дала адреса на годеника на Дженифър Хамлин, Лука, и на майка й Сали, но вече беше прекалено късно за посещения. Алексия реши да хапне, да се наспи и да продължи на сутринта.

Когато се прибра в хотела, бутикова къща в Ист Вилидж, Алексия се стовари на леглото. Беше изтощена. След мудния ритъм на живот във Винярд самото й присъствие в Ню Йорк я уморяваше. Светлините, шумът, неистовата енергия на града. „Прекалено стара съм за това. Може би Луси беше права. Трябваше да си остана в Гейбълс и да не се ровя в миналото“.

Нищо от чутото през деня не я поощри да вярва, че би успяла там, където Хари Дубловски и хората му се бяха провалили. Нямаше да открие убиеца на Дженифър. Изведнъж всичките й усилия й се сториха безсмислени. „Какво, по дяволите, правя тук? Да ровя в скръбта на чужди семейства? Като че ли моята не ми стига“.

Провери съобщенията си. След откровения разговор до леглото на Майкъл Съмър Майър бе започнала да й пише редовно от Лондон, просто за да поддържат връзка и да й изпраща снимки на спящия Майкъл. Но този ден не бе получила нищо. Луси, майката на Съмър, й бе звъняла два пъти, но не бе оставила съобщение. Колко странно, мислеше си Алексия, как семейство Майър бе запълнило празнотата, оставена от собственото й разбито семейство. Луси, Арни и Съмър бяха най-близките й хора сега. Благодари на Господ за тях.

Реши да звънне на Съмър да провери дали всичко е наред. Но преди да провери колко е часът в Англия, умората я пребори. Телефонът се изплъзна от ръката й и тя потъна в дълбок безпаметен сън.

Сали Хамлин отъпка земята около току-що посадените хортензии и огледа двора пред къщата със задоволство. Пролетта бе набрала скорост в Такъхоу, закътаното предградие на Уестчестър, където Сали живееше след пенсионирането си преди три години. Ароматите на лятото вече се носеха омайващо във въздуха. В Куинс Сали не бе имала двор, въпреки мечтите си. Затова сега изпитваше дълбоко, неописуемо удоволствие от малкото си правоъгълно парче трева и цветните лехи. Простичкото занимание да засадиш нещо, да се грижиш за него и да го наблюдаваш как израства я изпълваше със задоволство и спокойствие, даваше й толкова нужното усещане за контрол и ред в живота й. След толкова загуби, толкова ужас, Сали се бе научила да се радва на малките, простички неща в живота.

1 ... 121 122 123 124 125 126 127 128 129 ... 157
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)