Приливът на тайните [bg]

35.

Полицейски инспектор Хари Дубловски от Нюйоркския отдел се усмихна на привлекателната жена срещу себе си.

Когато му се обади, Хари помисли, че е чувал някъде името й. Звучеше екзотично. Аристократично. Международната политика не представляваше особен интерес за него, но като я провери в Гугъл, всичко му се изясни. Новата Желязна лейди! Английският отговор на Хилари Клинтън, в комплект с грешния й съпруг. Само дето най-голямото прегрешение на Бил беше заиграването му с някаква млада дебеланка в Овалния кабинет, а Теди де Вер бе обвинен в убийство.

Онова, което Хари Дубловски не бе очаквал, бе да открие, че госпожа Де Вер всъщност е страхотна дама. Повечето жени на неговата възраст не приличаха на нищо. Други така си дялкаха лицата, че наподобяваха мумии. Но Алексия де Вер беше истински красива. Снимките й в Гугъл бяха бледа сянка. Според биографията й беше прехвърлила шейсетте, но изглеждаше с десет години по-млада. Беше облечена в семпла права рокля в телесен цвят, обувки на токчета, карамелен кашмирен шал през раменете. Може би беше прекалено слаба, но въпреки това елегантна, а в застаряващия поглед на Хари — страхотно секси. Винаги си бе падал по жени с класа. Бог му бе свидетел, че такива много рядко се срещаха в неговата професия.

Алексия премери седналото насреща й ченге на средна възраст и с наднормено тегло и си направи бърз извод: „Този мъж обича ласкателствата“. В дадения случай щеше да улови повече мухи с мед, отколкото с вино.

— Първо, господин Дубловски, позволете ми да кажа колко много съм ви благодарна, че отделихте време да се срещнете с мен.

— Няма защо. — Лицето на Хари Дубловски грейна. — Ще ви помогна с удоволствие.

— Както споменах по телефона, тук съм заради убийството на Дженифър Хамлин. Проявявам чисто личен интерес.

— Познавали сте жертвата?

Алексия се изрази внимателно:

— Тя беше приятел на семейството.

Хари Дубловски стана и се затътри до старомодна картотека в ъгъла на офиса.

— Всичко е компютризирано в наши дни, но аз съм привърженик на хартията. Има нещо в докосването до хартия, което те кара да мислиш по-добре, нали? Или просто така е само при мен.

— Не, не — увери го Алексия. — И аз съм така. Винаги съм настоявала материалите във вътрешното министерство да ми се предоставят на хартия. Сигурна съм, че с това подлудявах по-младите служители.

Дубловски й подаде досието и дебелите му пръсти се докоснаха за миг до нейните.

— Сигурно не трябва да ви напомням, госпожо Де Вер, че това е напълно неофициално. По принцип не предоставяме информация за разследване на убийство на приятели и роднини на жертви. И нищо не може да напуска тази стая.