Приливът на тайните [bg]

— Знам — отвърна Съмър. — Просто исках да кажа, че природата е много красива. Спокойна. Не влагах друг смисъл.

— Извинявай. Малко съм напрегната. Наистина е живописно. Права си. Извадих късмет, че попаднах тук.

— Много ли е скъпо?

Рокси сви рамене.

— Вероятно. Здравната застраховка на баща ми го плаща, така че не съм видяла сметката.

Споменаването на Теди беше неочаквано. Част от причините за посещението на Съмър беше, че следващата седмица предстоеше делото на Теди. Алексия пристигаше в Лондон за процеса и бе помолила Съмър да го съобщи предварително на Рокси и да проучи дали би се срещнала с майка си.

Тъй като Рокси първа повдигна въпроса, Съмър я попита предпазливо:

— Говорила ли си с Теди? Откакто… нали знаеш.

Рокси отмести поглед.

— Не. Изобщо не.

Продължиха да вървят мълчаливо още известно време. После Рокси каза:

— Опитах се да му простя. Искам да го направя. Щеше да ми е по-лесно, ако можех. Но не мисля, че ще мога.

Съмър кимна.

— Разбирам те.

— Съмнявам се — отвърна Рокси, макар и не ядно. — През всичките тези години ме утешаваше, подкрепяше ме, преструваше се на загрижен.

Съмър влезе в ролята на адвокат на дявола.

— Мислиш ли, че се е преструвал? Сигурна съм, че те обича, Рокси.

— Може би. Но любовта не е достатъчна. Знаел е какво е направил. Остави ме да си мисля всичко най-лошо за мама и за горкия Андрю само за да спаси собствената си кожа. Това е толкова егоистично. Мислех, че го познавам, както познавам себе си. — Изсмя се кратко и иронично. — Макар че познанията за самата мен не са най-силната ми страна.

— Трябва да си по-толерантна към себе си — отвърна Съмър. — Премина през ада, преживя повече болка, колкото хората през цял един живот. Справяш се много добре.

Рокси се усмихна.

— Благодаря. Но остави ме мен. Какво става с теб? Пишеш ли отново?

Поговориха за работата на Съмър, а после разговорът неизбежно се обърна към Майкъл. Съмър все още не можеше да обсъди казаното от Томи Лайън за любовницата на Майкъл с никого. Нямаше да е честно да товари бедната Рокси, нито да вгорчава спомените й за него. Но й разказа за новия медицински център, където го бяха преместили, за сестрите, за окуражителните статии, които бе чела за пациенти в дългогодишна кома, които чудодейно се възстановяват.