Приливът на тайните [bg]

— А вие защо се интересувате от Джени? Не се обиждайте, но ми е трудно да ви повярвам, че сте „приятел на приятел“. Джен не познаваше много хора като вас.

— Познавах баща й преди много години. Загубихме връзка. Когато чух за смъртта на Дженифър, почувствах, че дължа на Били поне да се опитам да открия истината. Може и да бъркам, но ми се струва, че полицията не се е задълбочила много в този случай.

Кели Дюпрей се изсмя горчиво.

— Не сте далеч от истината. Ченгетата бяха същите като медиите. Дори по-лоши в известен смисъл. Няколко седмици убийството на Джен беше гореща новина. После всички я забравиха и се захванаха с нови случаи. Нямаха никаква следа. Разследването им беше подигравка. Щом осъзнаха, че не е Лука, приключиха. Отказаха се.

— Лука Миноти? Приятелят на Джени?

— Годеникът. Точно така. Най-милото момче на света. Лука на мравката път прави. Извади късмет, че беше заминал за Италия, когато това се случи с нея, иначе полицията щеше да му го лепне на него. Така им се искаше да е той. Постоянно ме разпитваха за него.

Алексия отпи глътка кафе.

— Ами вие? Имате ли някакви теории, подозрения кой би могъл да е?

Кели поклати глава.

— Всъщност не. Някой психо. Не беше ограбена. Не беше изнасилена. Нямаше никаква видима причина. Изглеждаше безсмислено.

— Джени имаше ли някакви проблеми преди смъртта си?

— Беше поразена от загубата на баща си. Знаете, че и той беше убит. В Лондон, предишната година.

— Да — тихо отвърна Алексия и изтри образа на Теди от мислите си. — Знам за това. Бяха ли близки?

— О, да! Много. Били беше малко странен, разбирате ли, но Джен беше единственото му дете. Той я обожаваше. И тя толкова се тревожеше за него.

— За психическото му състояние имате предвид.

Кели кимна.

— За това и за самотата му. Но знаете ли, имаше и друго. Бил е в затвора преди много години, още преди Джени да е била родена. Така и не разбрах точно защо, но Джени, изглежда, беше убедена, че е бил невинен. Страдаше от параноя. Точно преди да умре, спомням си, че веднъж се обади в апартамента и каза на Джени, че британското правителство било по петите му. Че го били упоили и го качили на самолет и разни такива глупости. Беше наистина уплашен.

Алексия стисна чашата. „Горкият Били! Дойде при мен да търси помощ, а аз така го подплаших. Никой не му е вярвал, дори собственото му семейство“. Вината тежеше като камък на шията й.

Кели Дюпрей продължи:

— Родителите й запазиха приятелските си отношения, но баща й така и не можа напълно да преглътне развода. А после и бизнесът му се срина. И най-добрият му приятел, който му беше и съдружник, офейка и го остави да се оправя сам.

Алексия пак се върна към досието за Били, предоставено й от Едуард Манинг. Смътно си спомняше за някакъв съдружник, Бейтс. Но не беше разбрала, че двамата с Били са били толкова близки.