Приливът на тайните [bg]

Тя продължи с въпросите, докато Томи белеше шамфъстък.

— Майкъл споменавал ли ти е, че е бил заплашван?

— Не. Никога.

— И не е споменал нищо за трупа?

— Не.

— Сигурен ли си?

— Едва ли бих забравил подобно нещо.

— Ти чувал ли си да е имал врагове?

— Познаваш Майкъл. Всички го обичаха.

— Явно не всички. Някой е искал смъртта му. Или най-малкото да му затвори устата. И са получили каквото са искали.

— Виж — каза Томи. — Мисля, че си губиш времето, наистина. Но ако търсиш врагове, трябва да се обърнеш към майка му. Много откачалки й имаха зъб. Като хората на Пател. Такава й беше работата.

— Ами да! — възкликна Съмър. — Майкъл пази цял архив за всички тях в апартамента си. Исках да ги разгледаш, когато имаш време. — След второто питие всичко около нея леко се поклащаше. Съмър се сети, че беше забравила да обядва. — Но ти си прав, Томи — продължи тя въодушевено. — Алексия може да се окаже ключът към това. Да й прережат спирачките би било направо невъзможно. Като вътрешен министър тя имаше сериозна охрана, шофьор, хора, които наблюдаваха колите денонощно. Моторът на Майкъл би бил много по-лесна мишена. И какъв по-добър начин да навредиш някому от това да нараниш детето му?

Беше толкова възхитителна в откровението си, че Томи не можеше повече да се владее. Приведе се напред, плъзна ръка зад врата й и притисна устни до нейните.

За миг тя остана толкова изненадана, че не помръдна. После обаче се дръпна гневно.

— Какво правиш, по дяволите?! Да не си се побъркал?

Комбинацията от притеснение и сексуално неудовлетворение, подсилени от прекалено много питиета, предизвикаха бурната реакция на Томи:

— Какъв ти е проблемът? Просто една целувка. Защо да не те целуна?

— А защо да ме целунеш? — с недоумение попита Съмър.

— Не знаех, че си дала обет за въздържание.

— Аз съм с Майкъл, копеле такова! С твоя така наречен приятел! — Съмър се изправи и се олюля.

— Ей… — Томи я хвана за ръка. — Майкъл беше мой приятел. Най-добрият ми приятел. Няма „така наречен“ в това. Но Майкъл е мъртъв, Съмър.

— Не, не е!

— Да, така е. В медицински и всеки друг смисъл. — Всички клиенти на бара се обърнаха да гледат разиграващата се на масата в ъгъла драма. Томи все повече надигаше глас. — Майкъл е в кома и никога няма да се събуди. Никога.

— Майната ти! — изкрещя Съмър.

— Мислиш ли, че той би искал това? — продължи Томи и я стисна още по-силно. — Да пожертваш живота си за него, като хиндуистка булка, която се хвърля върху погребалната клада на мъжа си? Защото ако е така, значи изобщо не си го познавала.

Съмър успя да се измъкне от хватката на Томи, грабна чантата си и тичешком излезе от бара. Сълзи на гняв и унижение замъгляваха погледа й, докато се препъваше към изхода.