![Приливът на тайните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/5/4/prilivt-na-tajnite-bg-download.jpg)
Приливът на тайните [bg]
- Автор: Шелдон Сидни, Бэгшоу Тилли
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546554888
- Переводчик: Анета Макариева-Лесева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Приливът на тайните [bg]». Краткое содержание книги:
Най-накрая, с известно притеснение, Съмър заговори и за Алексия. Обясни как двете са се сближили през последните месеци.
— Пристига за процеса на баща ти следващата седмица. Би искала да те види.
Рокси се напрегна.
— Не мисля, че е добра идея.
— Много й липсваш — каза Съмър. — Майка ти има твърда черупка, но под нея се крие добър човек. Чувствителна личност.
— Преди не мислеше така.
— Имах погрешно мнение. Не знаех фактите. Виж, Рокси, знам, че е допускала грешки.
— Това е много меко казано, не мислиш ли? — сопна се Рокси.
— Добре, големи грешки. Но иска да оправи нещата. Няма ли да я приемеш, само за няколко минути?
Рокси енергично завъртя глава.
— Не мога.
— Никога не е искала да те нарани.
— Знам това, не ми го напомняй! — Рокси вдигна насълзените си очи към Съмър. — Но го направи. Нарани ме. Е, добре, не е прогонила Андрю, както си мислех. Но не е невинна, Съмър. Тя продължава да лъже. Тя лъга и лъга и аз изградих живота си върху тези лъжи! Не можеш да си представиш какво е да осъзнаеш, че всичко, което си знаела за себе си, за семейството си, е било вятър и мъгла!
„Разбирам много повече, отколкото си представяш — помисли Съмър. — Всичко, което си мислех, че знаех за себе си и Майкъл, се оказа лъжа. Но ето, продължавам да си живея в лъжа и да съм все така влюбена в него“.
— Твоето семейство е цяло и толкова нормално — продължи Рокси. — Нямаш представа какъв късмет си извадила, че Луси ти е майка. Да имаш двама щастливи родители.
— Знам — отвърна Съмър.
Върнаха се и им сервираха чай и домашен орехов кекс в стаята на Рокси. Преди да си тръгне, Съмър обеща на Рокси да й изпрати снимка на Майкъл и да й се обажда.
След като сгъна отново дългите си крака в миниатюрната кола, Съмър каза:
— Пак помисли. Майка ти пристига следващия петък. Отчаяно иска да те види. В крайна сметка, Рокс, каквито и грешки да е допуснала, тя е единствената майка, която имаш.
Докато се спускаше по алеята, Съмър мислеше само за Роксан. Животът и на двете бе поел в толкова различни посоки. Но в някои отношения оставаха свързани.
„И двете бяхме побъркани от любов. Аз по Майкъл. Роксан по Андрю Бийзли“. Дори Алексия, която все още бе до Теди след всичко случило се, беше доказателство, че любовта е сляпа.
Рокси беше права. Майка й я беше лъгала.
„Но не сме ли всички ние лъжци, когато говорим за любов? Лъжци към другите и лъжци към себе си?“
Пътуването обратно до града беше истински кошмар по еднопосочното шосе, което се виеше безкрайно в далечината като пътя с жълтите павета от Оз.
По някое време видя табела: СЛЕДВА 50 КИЛОМЕТРА ПЪТ БЕЗ ОТБИВКИ.
Не беше гладна, но неочакваното съобщение, че няма да има храна поне час, изведнъж накара стомаха й да изкурка. Тя отвори жабката и зарови за бонбони, като без да иска разпиля документите, които бяха вътре. Вдигна един и видя, че е регистрацията на мотора на Майкъл, която бе взела от Теди преди почти година от Кингсмиър.
Там бе записано името на агенцията, доставила мотора: „Дрейк Мотърс“. Имаше и адрес, в Съри, близо до пътя, по който се движеше в момента.
След онази вечер в „Савой“, когато се срещна с Томи, Съмър бе зарязала разследването за инцидента на Майкъл. Чувствата й бяха все още твърде противоречиви и донякъде бе решила, че си губи времето. Не беше готова да напусне Англия и да загърби Майкъл. Но от друга страна бе решила да послуша майка си и да се съсредоточи върху живота си, върху собственото си бъдеще. Майкъл бе постъпил егоистично. Защо трябваше тя да посвещава всеки свободен миг на търсене на истината за него?
Томи Лайън я бе наранил дълбоко, но така я бе накарал да приеме някои истини. Майкъл не бе съвършен. И още по-важно, дори ако Съмър успееше да открие цялата истина за инцидента, това нямаше да й върне любимия.
Но сега, заседнала в трафика, отегчена и с документ в ръка, интересът й се поднови. Би било глупаво упорство да мине покрай „Дрейк Мотърс“, без дори да се отбие. Кой знае кога пак щеше да дойде насам.