Колието на кралицата

— Господине, клеветят я — възрази Филип.

— Откъде знаете?

— Така мисля!

— Мислите ли, че това е ваше право? — попита Калиостро.

— Без съмнение — отвърна Филип.

— Е, добре! А моето право е да вярвам в противното — добави Калиостро.

— Вие постъпвате като зъл гений.

— Кой ви го каза? — попита рязко Калиостро, чиито очи изведнъж блеснаха и обляха Филип със светлина. — Откъде иде дързостта да мислите, че вие имате право, а аз греша? Вие защитавате кралската власт, вие. Е, добре, а ако аз защитавам човечеството? Вие казвате: „Кесаревото — кесарю“, а аз ви казвам: „Божието — Богу.“ Републиканец от Америка, кавалер на Ордена на Цинцинат54, аз ви призовавам да обичате, да боготворите равенството. Вие мачкате народите, за да целувате ръцете на кралиците, а аз стъпквам кралиците, за да издигна по-високо народите. Не ви преча във вашето обожаване. Не ми пречете в моята работа. На вас оставям слънчевата светлина, небесния блясък, блясъка на кралския двор. На мен оставете сянката и самотата. Вие разбирате силата на моите думи, нали, както преди малко почувствахте силата на моята индивидуалност? Вие ми казвате: „Умри ти, който си обидил обекта на моето дълбоко уважение“, а аз, аз ви казвам: „Живей ти, който се бориш срещу нещата, които аз обожавам“, и ако ви го казвам, то е, защото се чувствам толкова силен с моя принцип, че нито вие, нито другите, каквито и усилия да правите, няма да спрете дори за миг моя ход.

— Господине, вие ме ужасявате — каза Филип. — Аз съм първият може би, който благодарение на вас съзира дъното на пропастта, към което стремглаво върви кралската власт.

— Бъдете предпазлив тогава, ако сте видели пропастта.

— Вие, който ми го казвате — отвърна Филип, смутен от бащинския тон, с който му беше говорил Калиостро, — вие, който ми разкривате толкова ужасни тайни, сте лишен от великодушие, защото добре знаете, че съм готов да се хвърля в бездната, преди да видя да падат в нея тези, които браня.

— Е, добре! И така, аз ви предупредих и като Пилат ще измия ръцете си, господин Дьо Таверне.

— Е, добре! А аз? Аз? — с болезнена разпаленост извика Филип и се спусна към Калиостро. — А аз, слабият човек, по-низш от вас, ще използвам оръжието на слабия, ще се приближа с овлажнени очи, треперещ глас и сключени длани и ще ви помоля да проявите поне милост към тези, които преследвате. Ще ви моля за мен, за мен, разбирате ли? За мен, който не може, не знам защо, но не може да види във ваше лице враг. Накрая, господине, ще получа съгласието ви да унищожите този памфлет, който ще накара една жена да плаче, ще го получа от вас или в името на моята чест, на тази съдбоносна любов, която вие толкова добре знаете, с тази шпага, слаба да ви победи, ще си пробода сърцето.

— А — прошепна Калиостро, като гледаше Филип с очи, прелели от мъка, които сякаш казваха: „А ако бяха всички като вас, аз щях да бъда с тях и те нямаше да загиват.“