Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Няма да имам по-лошо отношение от това, което един благородник трябва да има към друг. Но ще изискам от вас да изгорите в мое присъствие всичките екземпляри, които са в шкафа.
— А аз ще откажа.
— Обмислете.
— Вече е обмислено — отвърна решително Калиостро.
— Ще ме принудите да постъпя с вас, както постъпих с вестникаря.
— Ха! Удари с бастун! — засмя се Калиостро, без да се помръдне, сякаш бе статуя.
— Ни повече, ни по-малко, господине. Вие няма да извикате хората си.
— Аз? Хайде де! И за какво ще викам хората си, когато това не ме засяга? Аз сам ще си свърша работата. По-силен съм от вас. Не вярвате ли? Кълна ви се. Помислете и вие. Ще се приближите до мен с бастуна си. Ще ви хвана и ще ви запратя на десет крачки от мен. И това, разберете добре, ще го направя толкова пъти, колкото пъти се опитате да се върнете при мен.
— Игра на английски лорд, тоест игра на грубиян. Така да бъде, господин Херкулес, приемам.
И Филип, луд от гняв, се нахвърли върху Калиостро, който изведнъж протегна ръце като две стоманени куки, сграбчи благородника за гърлото и за колана и го хвърли върху купчина дебели възглавници, които украсяваха един диван в ъгъла на салона. След това необикновено голямо усилие той застана пред камината и зае предишната поза, като че ли нищо не се бе случило. Той се изпъна, оправи дрехите и маншетите си и каза:
— Вие действително сте силен колкото четирима, господине, но логиката ви е по-слаба от ръката ви. Като се отнесохте с мен по такъв начин, както преди малко, забравихте, че победен и унижен, станал завинаги ваш неприятел, аз придобивам правото да кажа: „Извадете шпагата, графе, или ще ви убия.“
Калиостро изобщо не се помръдна.
— Извадете шпагата, казвам, или ще ви убия — повтори Филип.
— Още не сте достатъчно близо до мен, господине, за да постъпя с вас както първия път — отговори графът. — Няма да се оставя да бъда ранен от вас и дори убит като онзи беден Жилбер.
— Жилбер! — извика Филип и залитна. — Кое име казахте?
— За щастие този път нямате пушка, а сабя.
— Господине — извика Филип. — Вие произнесохте едно име.
— Да, нали? И то събуди ужасно ехо във вашите спомени — продължи Калиостро.
— Господине!
— Име, което вярвахте, че няма да чуете повече, защото бяхте сам с клетото дете в онази пещера на Азорските острови тогава, когато го убихте?
— О! — възкликна Филип. — Защитавайте се!
— Ако знаехте — рече Калиостро и погледна Филип, — ако само знаехте колко лесно ще ви накарам да изтървете шпагата от ръката си.
— С вашата ли шпага? — попита Филип.
— Да, най-напред с моята шпага, ако пожелая.
— Нима… Хайде да видим!
— О, не бих рискувал! Имам по-сигурно средство.
— Грабвайте шпагата! Казвам го за последен път или сте мъртъв — извика Филип и се хвърли към графа.
Но този път, заплашен от острието на шпагата, което се намираше на няколко пръста от гърдите му, Калиостро извади от джоба си малко шишенце, отвори го и плисна съдържанието му в лицето на Филип. Щом течността опръска благородника, той залитна и изпусна шпагата си. Филип се завъртя и падна на колене, сякаш краката му не го държаха, за няколко секунди напълно изгуби съзнание. Калиостро го задържа да не падне на земята, подкрепи го, сложи шпагата му в ножницата, настани го в креслото, почака да дойде в съзнание и каза:
— Не ви подхожда на възрастта, рицарю, да правите лудории, престанете с вашето безразсъдство! Като дете сте. Чуйте ме!
Филип се раздвижи, дойде на себе си, освободи се от страха, който го бе обхванал, и тихо попита:
— Господине, господине, това ли е оръжието на благородниците?
Калиостро повдигна рамене.
— Вие повтаряте все едно и също — каза той. — Смятате ли, че като повтаряте „благороден човек“, с това всичко е казано? Какво наричате оръжие на благородник? Дали шпагата, която толкова зле ви послужи срещу мен? Или пушката, която толкова добре ви послужи срещу Жилбер? Кое прави хората по-възвишени, рицарю? Смятате ли, че това е звучната дума благородник? Не. Най-напред е разсъдъкът, после силата и най-сетне науката. Е, добре, аз използвах всичко това срещу вас, с разума си се противопоставих на обидите ви, със силата си — на вашата сила; с науката неутрализирах вашите физически и морални сили. Остава още да ви докажа, че като дойдохте тук със заплахи, вие направихте две грешки. Моля, окажете ми честта да ме изслушате.
— Вие ме съсипахте — рече Филип, — не мога да направя никакво движение, станахте господар на мускулите и на мисълта ми, а после искате да ви слушам, когато не мога да сторя нищо друго.
Калиостро взе едно малко златно шишенце, което се намираше върху бронзовата фигура на Ескулап на камината.