Колието на кралицата
- Автор: Дюма Александр
- Серия: Мария Антоанета #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Катя Делибашева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Колието на кралицата». Краткое содержание книги:
— Господине, господине, моля ви, отговорете на молбата ми — помоли Филип.
— Пребройте ги — каза Калиостро след известно мълчание, — пребройте екземплярите и ги изгорете до последния брой.
Филип почувства, че сърцето му сякаш се качи в гърлото. Той изтича до шкафа, извади вестниците, хвърли ги в огъня, стисна топло ръката на Калиостро и каза:
— Сбогом, сбогом, господине, стократни благодарности за това, което направихте за мен.
И той тръгна.
— Аз дължах на брата — каза Калиостро, като го гледаше как се отдалечава — тази награда за това, което е изтърпяла сестрата.
После извика силно:
— Конете ми!
35.
Главата на семейство Дьо Таверне
Докато на улица „Ньов Сен Жил“ се случваха тези събития, господин Дьо Таверне-баща се разхождаше в градината, следван от двама лакеи, които бутаха кресло на колелца.
Тогава във Версай имаше, а може би има и днес, от тези стари дворци с градини, които с раболепното си подражание на вкусовете и идеите на господаря напомняха в умален вид Версай на Льонотър и на Мансар. Много придворни бяха построили в по-малък размер подземни оранжерии, водни басейни и фонтани. Имаше също и параден двор и трианони — всичко в умален вид, тоест всеки басейн бе голям колкото кофа вода. Господин Дьо Таверне беше направил същото, след като Негово величество Луи XVI бе одобрил трианоните. В къщата си във Версай Дьо Таверне имаше трианони, овощни градини и цветарници.
Откакто Негово величество Луи XVI имаше шлосерски работилници и стругове, господин Дьо Таверне притежаваше ковачница. Откакто Мария-Антоанета беше наредила да оформят английски тип градини, изкуствени реки, ливади и хижи, господин Дьо Таверне беше оформил в един ъгъл на градината си трианон за кукли и една река за патенца. Точно сега обаче той вдишваше свежия въздух в единствената алея стил „Луи XIV“, която беше му останала: алея с липи със съцветия на дълги червени дръжчици, като току-що извадени от огъня железа. Той вървеше със ситни крачки, пъхнал ръце в маншона, и на всеки пет минути сядаше в креслото, карано от лакеите, за да си почине след ходенето. Наслаждаваше се на почивката и присвиваше очи, застанал на припек, когато откъм къщата изтича един портиер и извика:
— Господине, рицарят.
— Синът ми — каза гордо старецът и се зарадва. После, като се обърна и забеляза Филип, който вървеше след портиера, той махна с ръка, за да отпрати лакеите, и каза: — Скъпи мой!
— Ела, Филип, ела — продължи баронът, — идваш навреме, тъкмо съм зает с хубави мисли. Е! Каква е тази физиономия? Сърдит ли си?
— Аз ли, господине? Не.
— Ти знаеш вече резултата от случката.
— От коя случка?
Старецът се обърна, за да види дали не подслушват.
— Можете да говорите, господине, никой не подслушва — каза Филип.
— Говоря ти за случката на бала.
— Още по-малко разбирам.
— За бала в Операта.
Филип се изчерви. Хитрият старец забеляза това.
— Неблагоразумнико — каза той, — ти правиш като лошите моряци: щом се появи благоприятен вятър, те опъват всичките платна. Хайде, седни тук на пейката и слушай моя съвет.
— Господине, най-после…
— Най-после ти измамваш, ти се справяш, ти, тъй стеснителен някога, тъй деликатен и сдържан, е, добре! Сега ти я злепоставяш.
Филип стана.
— За кого говорите, господине?
— За нея, по дяволите!
— За коя нея?
— А! Ти мислиш, че не зная за непристойното ти държание, за държанието на вас двамата на бала в Операта. Забавно е!
— Господине, аз ви уверявам…
— Хайде, не се сърди, казвам ти го за твое добро. Не внимаваш, ще те хванат накрая. Видели са те тоя път с нея на бала, ще те видят пак другаде.
— Видели са ме?
— По дяволите! Бил ли си, или не си бил със синьо домино?
Таверне щеше да извика, че няма синьо домино и че се лъжат; че не е бил на бала, че не знае за кой бал баща му иска да говори, но някои хора, изпаднали в неудобно положение, изпитват отвращение да се защитават. „Но за какво — помисли Филип — да давам обяснения на баща ми? Освен това искам всичко да знам.“ Той наведе глава като виновен, който признава.
— Виждаш добре — подхвана тържествуващо старецът. — Бил си разпознат, бях сигурен. Наистина господин Дьо Ришельо, който те обича много и който въпреки своите осемдесет и четири години е бил на този бал, е искал да разбере кой може да бъде със синьото домино, с когото кралицата е била подръка, и накрая е заподозрял, че си ти, защото е видял всички други, а ти знаеш, че господин маршалът е опитен.
— Че са ме подозирали — каза хладно Филип, — разбирам, но че са разпознали кралицата, е странно.