Живот в сънуването
- Автор: Донер Флоринда
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диана Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Живот в сънуването». Краткое содержание книги:
Флоринда Донер, дългогодишен колега и спътник на Карлос Кастанеда в света на сънуването, а също и многоуважаван автор на „Сънят на магьосницата“ и „Шамбоно“, ни връща около двадесет години назад, за да ни представи един зашеметяващ автобиографичен разказ на нейното несигурно, изпълнено със съмнения, често объркващо навлизане в света на сънуването.
Докато пътува през Северно Мексико, Донер, тогава млада студентка в Калифорнийския университет в Лос Анжелис, попада в „един друг свят, който съществува паралелно с нашия“. Населен с хора — последователи на една магьосническа традиция, зародила се сред индианците от предколумбово Мексико, този примамлив свят става нейна духовна и интелектуална страст.
Преминавайки от една идентичност в друга и ловко нагласяйки странни и поразителни срещи, Кастанеда и съратниците му сриват до основи социалнообусловените представи на Донер за време, пространство и съществуване, като същевременно подлагат на изпитание всичките й схващания за женственост.
Привличани един от друг и предизвикващи се взаимно, Кастанеда и Донер поддържат една игрива, динамична, земна връзка. Донер идва, за да изпълни женския аспект на духовния свят, представен ни за първи път от Карлос Кастанеда, докато пътува из фантастичния космос на магьосниците — поразителния и сюрреалистичен свят на живота в сънуването, където сънят и реалността трудно се различават.
В магически истинския разказ на Донер се срещаме с богата галерия от герои и загадки, които, неразрешени, остават в съзнанието подобно на ясни сънища.
Завладяващ и провокиращ, този разказ е едно изумително навлизане в един свят, различен от всичко, което познаваме, като същевременно е топло човешко представяне на незабравимо лично, духовно приключение.
— Ние харесваме откритостта на твоята борба — продължи тя. — При теб има голяма надежда. Това, от което най-много ни е страх, е лесно съгласяващата се жена, която с готовност приема новото и прави всичко, каквото й кажеш, докато в един момент се обърне и те отрече, веднага щом се умори или отегчи от новото.
— Мисля, че започвам да разбирам — промълвих неуверено аз.
— Естествено, че си започнала да разбираш! — възкликна тя.
Твърдението й беше така комично-триумфално, че се разсмях.
— Започнала си да разбираш дори какво е намерението — добави тя.
— Искаш да кажеш, че започвам да ставам магьосница ли? — попитах аз.
Цялото ми тяло се разтресе, докато се опитвах да потисна напушващия ме смях.
— Откакто пристигна тук, ти много често си в състояние на будно сънуване — заяви Есперанса. — Затова заспиваш толкова често.
По усмихнатото й лице нямаше и следа от подигравка или насмешка.
Повървяхме известно време мълчаливо, след което тя каза, че разликата между магьосника и обикновения човек била тази, че първият можел да навлиза в състояние на будно сънуване по желание. Тя ме потупа няколко пъти по ръката, сякаш за да подчертае значението на думите си, след което добави с поверителен тон:
— А ти упражняваш будното сънуване, защото, за да наточваме твоята енергия, ние създадохме едно мехурче около теб още от първата нощ, когато пристигна.
После каза, че от мига, в който се запознали с мен, те ми сложили прякора Fosforito, кибритена клечица.
— Ти гориш твърде бързо и безполезно — рече тя. Направи ми знак да мълча и добави, че не знам как да си фокусирам енергията.
— Тя е разгърната, за да защитава и поддържа идеята за самата теб — завърши Есперанса.
Отново ми направи знак да мълча и каза, че това, което си мислим, че е нашето лично „аз“, е всъщност само една идея. По-голямата част от нашата енергия се изразходвала в защита на тази идея, заяви тя.
Есперанса леко повдигна вежди и въодушевена усмивка озари лицето й.
— Да постигнеш едно ниво на дистанциране, където личното „аз“ е само една идея, която може да се променя по желание, е истинско магьосническо дело и най-трудното за осъществяване — обясни тя. — Когато идеята за личното „аз“ се оттегли, магьосниците имат енергията да се свържат с намерението и да бъдат повече от това, което смятаме за нормално.
— Жените, поради факта, че имат утроба, могат много лесно да фокусират своето внимание, докато сънуват, върху нещо извън сънищата си — обясни тя. — Именно това правеше ти през цялото време, без дори да го знаеш. Това нещо, предмет, служи като мост, който ги свързва с намерението.
— И какъв предмет използвам аз? — попитах.
Искра на нетърпение проблясна в очите й, след което каза, че това обикновено бивало някой прозорец, светлина или дори леглото.
— Ти си толкова добра в това, че то е едва ли не втората ти природа — увери ме тя. — Затова сънуваш кошмари. Аз ти казах всичко това, когато беше в дълбоко състояние на будно сънуване, и ти разбра, че като фокусираш вниманието си върху нещо преди да заспиш, сънуваш лоши сънища.
— Ти се излекува, нали? — попита тя.
Първоначалният ми порив беше, разбира се, да й възразя. След моментно обмисляне обаче, не ми оставаше нищо друго, освен да се съглася с нея. След срещата ми с тях в Сонора, почти се бях освободила от кошмарите.
— Никога няма да се освободиш напълно от тях, докато продължаваш да бъдеш себе си — заяви тя. — Това, което трябва да направиш, разбира се, е да използваш своите дарби за сънуване целенасочено и умно. Затова си тук. А първият урок за жената е, че тя трябва, чрез своята утроба, да фокусира вниманието си върху някакъв предмет. Но не от самия сън, а външен предмет, от света преди съня.
— Не предметът е от значение обаче — побърза да изтъкне тя. — Важното е целенасоченото фокусиране на вниманието върху него — по желание, преди и по време на съня.
Тя ме предупреди, че макар да ми звучи доста просто, това било изключително мъчна задача, чието изпълнение можело да ми отнеме години.
— Това, което обикновено става, е, че човек се събужда в мига, в който фокусира вниманието си върху външния обект — рече тя.
— Какво означава да използваш утробата си? — прекъснах я аз. — И как се прави това?
— Ти си жена — рече Есперанса меко. — Знаеш как да чувстваш с утробата си.
Исках да й възразя, да й обясня, че не знаех нищо подобно. Но преди да успея да го направя, тя продължи мисълта си и каза, че при жената чувствата се зараждат в утробата.
— При мъжете — заяви тя — чувствата се зараждат в мозъка.
Тя ме смушка в корема и добави:
— Помисли малко. Жената е безсърдечна към всичко останало, освен към челядта си, защото чувствата й идват от утробата.