Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Макар да се радваше на известно спокойствие тук, Нира изпитваше някаква празнота. Надяваше се, че е дала достатъчно информация на дъщеря си, за да я накара да се усъмни в разплодителната програма на Добро и в зловещите кроежи на Удру’х по отношение на самата нея, но не знаеше дали малкото момиче изобщо може да направи нещо.
Обезсърчаваше я и мисълта, че всички останали човешки затворници продължават да бъдат държани в разплодителния лагер, унижавани ежедневно от своите илдирийски господари. А най-лошото беше, че приемаха смирено ужасната си участ. Поколение след поколение бяха възпитавани да вярват, че това е естественото предназначение и начин на живот на човешката раса. Всички бяха подлагани на едни и същи ужасяващи експерименти, но единствено Нира беше оказвала яростна съпротива. Другите не познаваха никаква друга възможност.
А сега се намираше тук, захвърлена, но пазена за всеки случай. Отне й много време, докато проумее защо губернаторът на Добро просто не я беше убил. Сигурно възнамеряваше да я запази като заложник, като силен коз. Срещу Джора’х? За да спаси сам себе си ли я беше спасил губернаторът? Единствената й надежда беше, че Удру’х би могъл да извлече някаква полза от нея.
И тя чакаше ден след ден на острова и се молеше Джора’х най-накрая да я намери. Крепеше я крехката надежда, че Осира’х е разбрала всичко и скоро ще намери начин да помогне на всички затворници…
Нира разказваше всичко това на дърветата. Ако някога изобщо се върнеше на Терок, щеше да разполага с огромно богатство от истории и преживявания, които да споделя с истинските световни дървета — те поне щяха да ги изслушат.
67.
Ческа Перони
Скитническите кораби се спуснаха над Терок като вихрена кавалерия.
Ческа беше в първия кораб заедно с баща си. Беше й приятно да направи нещо, за да помогне на терокците, и се надяваше поне малко да облекчи мъките им и да постигне нещо, с което да се гордее. Не беше имала възможност да предложи любовта си на Рейналд приживе, но знаеше, че онова, което прави сега за неговия народ, би било много по-важно за него.
Докато вихрушката от кораби приближаваше опустошената и опожарена гора, Ческа оглеждаше невероятната разруха, която хидрогите и фероуите бяха оставили след себе си.
Погледна баща си с насълзени очи — доволна все пак, че е заедно с него в такъв труден момент.
— Само се моля да съм довела подходящите хора и да носим достатъчно провизии, татко.
Ден Перони се беше съсредоточил върху сложните маневри за кацане.
— Ти тръгна след своята Пътеводна звезда, за да извършиш това благородно дело, Ческа. Имай вяра, че си била достатъчно предвидлива, за да се сетиш за всичко, от което ще имаме нужда. И да не си, ще се справим. Ще успееш отново да ги изправиш на крака.
Като момиче често пътуваше с неговия търговски кораб от едно местоназначение до друго — ханзейски колонии, отдалечени скитнически селища, зловещата пренаселена Земя. На дванайсетия й рожден ден баща й я доведе на Рандеву и убеди говорителката Окая да я обучи на тънкостите на персоналната и семейна политика, от които самият той нямаше никаква представа. Така че когато Ческа го покани да участва в хуманитарната мисия на Терок, той не се поколеба дори за миг. Споменът за окуражителната му усмивка топлеше сърцето й…
Многоцветните кораби накацаха един след друг върху разчистените пространства, където доскоро се бяха извисявали високите световни дървета. Ческа преглътна заседналата в гърлото й буца и си спомни единствения път, когато беше посетила тази планета: за тържествената си годежна церемония. Тогава имаше зелени жреци и дървотанцьори, екзотични блюда и горски аромати, жужене на насекоми и проблясващи между дърветата светлинки.
Всичко това беше изчезнало.
Ческа слезе от кораба и застана до баща си. Изпоцапаните терокци започнаха да излизат от временните си убежища. Тя забеляза сред тях родителите на Рейналд, измършавели и унили, сякаш всяка капчица радост и енергия бе изцедена от тях. Отец Идрис — квадратно подстриганата му брада беше набраздена от сиви ивици — гледаше новодошлите, сякаш не можеше да повярва на очите си.
Ческа му се усмихна окуражително, горда със своето многолюдно скитническо семейство.