След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Излязоха още танцуващи двойки. Бенджамин изведе Сюзан, но Софи поклати отрицателно глава, когато Хенри я покани да танцуват. За миг тя се поддаде на силния си копнеж и усети невероятно остро колко е самотна Сякаш всички бяха излезли да танцуват тук, валсирайки грациозно като пеперуди… сякаш всеки имаше някого, с когото да се чувства цялостен, с изключение на нея.
Софи изправи гръб. Беше чиста глупост да се самосъжалява сега, когато бе преживяла толкова много.
Внезапно нещо я бодна по тила. Сърцето й спря. Ужас я обзе. И заедно с него едно напрегнато, разтърсващо чувство, което почти би могло да бъде описано като радост.
Софи знаеше, че Едуард е дошъл. В следния миг тя го видя.
Едуард влизаше от преддверието, опустошително красив с черния си фрак, с дълга, но небрежна крачка и с неотклонно впит в нея поглед.
— О, господи — прошепна Софи.
Тя стисна ръката на Хенри. Очите му блестяха от ярост… и той се насочваше право към нея.
24
Софи не можеше да помръдне, независимо че разумът я подтикваше да побегне и да изчезне.
Една предателска част от нея погледна към мъжа, когото обичаше, и почувства свирепо удовлетворение. Не беше ли станало ясно, че тя не може да живее без него?
Едуард спря пред нея, без да се усмихва, а очите му хвърляха искри. Смущението на Софи изкристализира в страх. Той отпусна надолу ъглите на устата си и хвърли поглед към Хенри, който държеше ръката й. После очите му се върнаха към нея.
— Отиваме да поговорим.
Софи си пое дълбоко дъх, но не можа да се успокои.
— Е-Едуард, можем д-да поговорим по-късно…
Ръката му се стрелна напред. Преди Софи да се опомни, той я сграбчи за ръката и я дръпна към себе си. Софи извика.
— По-късно ли? — запита той, едновременно недоверчиво и яростно. — Четири седмици те гоних през Атлантика и сега ми казваш да отложим това за по-късно? — Изражението му беше буреносно. — Не. Ще говорим сега. Ще обсъдим това веднага.
Софи не можа да откаже и кимна, сдържайки риданието си. Какво иска да обсъждат? Факта, че тя бе избягала с Едуина… или женитбата, за която той настояваше?
— Софи — Хенри излезе напред побледнял. Обърна се към Едуард. — Пуснете ръката й, Деланза — каза той с дрезгав глас.
Проявената от Хенри смелост накара Софи да разшири очи.
Едуард се обърна към Хенри и съвършените му черти се разкривиха.
— Махайте се.
Хенри замря.
— Пуснете й ръката. Преди да се видя принуден да направя сцена.
Едуард изведнъж пусна Софи, но видимо кипеше от ярост. Сви юмруци.
— Хайде де — каза той тихо, но заплашително. — Хайде, Мартен. Много ще ми хареса да ви разкъсам на парченца.
Хенри побледня. Софи извика:
— Спрете! — Бе изпаднала в състояние на съвършено неверие. Тези двама мъже се биеха заради нея! Заради нея! Това изглеждаше невъзможно… но беше напълно възможно, беше действителност. — Хенри, аз съм добре. Наистина.
Тя се опита да се усмихне, но не успя.
— Не сте длъжна да отивате с него, Софи — каза Хенри.
— Не — изсумтя Едуард и юмрукът му се озова в опасна близост до носа на Хенри. — Тя трябва да дойде с мене, Мартен… няма никакъв избор. Никакъв. Когато избяга от Франция посред нощ, заедно с дъщеря ми, отказвайки ми всякакви права, тя се отказа от всички свои права.
Софи преглътна и навлажни устните си. Вината я накара да почервенее. Думите му звучаха ужасно — избягала с дъщеря му; отнела му дъщерята… Господи, това беше ужасно. Но защо той не бе проявил повече разбиране, защо се бе показал толкова взискателен? Само да не го обичаше толкова.
— Всяко човешко същество има неотнимаеми права — изстреля Хенри, но на челото му блестеше пот, която се стичаше във веждите.
Едуард се изсмя грубо.
— Адвокатски приказки! Значи знаете, а? Тогава да знаете и това — вие нямате никакви права, когато става дума за Софи, а аз имам всички права като баща на детето й!
Софи местеше поглед от Едуард към Хенри и още не можеше да възприеме факта, че двамата се бият за нея. Тогава усети, че са привлекли наоколо си тълпа. Враждебността между двамата мъже беше очевидна… също както и нейният страх.
Бяха ли дочули разговора помежду им? Въпреки че бе решила да живее като самотна майка, стомахът й се сви от тревога. Не смееше да погледне наоколо си.