След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Вечерта обаче бе едва в началото си. Ами ако маркизът представи Джейк на Бенджамин? Тази възможност изглеждаше ужасна. Той сигурно ще познае Джейк, макар че Лиза не го бе познала.
Сюзан се запъти към него.
Той я видя да идва и се настани по-удобно до колоната, като я гледаше с безсрамен, откровено мъжки поглед, който породи тъмна гореща реакция у Сюзан. Независимо колко уплашена и гневна беше, независимо колко се нуждаеше от неговата помощ, той беше мъжът на всичките й мечти, той беше единственият мъж, когото тя желаеше. Тя искаше да си го върне, и то от момента, когато бе узнала, че е жив.
И щеше да си го върне или да умре, опитвайки се да го постигне.
Сюзан върна мисълта си към това, което я интересуваше в момента — много трудно, защото кръвта течеше така гореща във вените й.
— Какво правиш тук? — изсъска тя. — Ти си луд! Ами ако те познаят?
Белите му зъби блеснаха.
— Джулиан ме покани.
— Джулиан? — Думата едва излезе от гърлото й, задавено от истерия. — Откъде, за бога, го познаваш?
— Приятели сме — усмихна се Джейк — Добри приятели.
— Ами ако те представи на Бенджамин? — извика Сюзан, дори прекалено високо. Тя замръзна, когато разбра, че няколко гости се обръщат да ги погледнат, но след това отново подемат прекъснатите си разговори. Сюзан почервеня и се нахвърли върху Джейк — Проклет да си, че ме поставяш в такова затруднено положение! Може би щеше да е по-добре да си беше останал мъртъв!
— Мислех, че искаш да бъдеш моя жена — подигра се Джейк. — Сигурно няма да си доволна, ако имаш призрак за мъж.
— Що се отнася до мене, аз съм ти жена — прошепна рязко Сюзан, — а ти трудно можеш да минеш за призрак, и двамата го знаем.
— Тогава Бенджамин какъв е?
Бузите на Сюзан бяха станали аленочервени. Тя бе направила някои дискретни проучвания относно законността на положението си.
— Той ми е съпруг.
Джейк избухна в смях.
— Да не искаш да ми кажеш, че си двубрачница, скъпа моя?
— Не беше нарочно, и ти го знаеш — извика тя и стисна юмруци. — Ами ако Сейнт Клер те представи на Бенджамин?
— Няма.
— Откъде си така сигурен?
— Защото той знае истинската история. Защото знае кой съм аз в действителност.
Сюзан възкликна.
Джейк се усмихна, но усмивката му не беше приятелска.
— Не съм те лъгал, като казах, че той ми е добър приятел, Сюзан.
Сюзан успя да усмири истерията си.
— Ти си едно проклето копеле, не мога да те понасям.
— Не казваше това в писмата си.
— Защо изкарваш наяве най-лошото у мене?
— Не ми е приятно да ти казвам това, Сюзан, но никой не те кара да постъпваш така, както постъпваш.
Тя не можеше да спечели, нито с него, нито без него.
— Джейк… трябва да поговорим насаме.
Погледът му се спусна по почти голите й гърди.
— Да поговорим?
Въпреки огромните й грижи през ума й минаха различни сценарии. В леглото Джейк бе ненаситен, егоистично взискателен, но и се раздаваше безрезервно. В леглото Джейк щеше да я измори, докато тя не започне да моли за милост, но тя щеше да го измори също така, че той да моли за почивка.
— Проклет да си, не ме дразни — каза тя тихо, не можейки да се сдържи да не оближе устните си.
— Не мога ли да взема това, което ти така добре умееш да даваш?
Сюзан замря на място.
— Ще те чакам в библиотеката в края на коридора — каза тя, обърна се и побягна.
Джейк я наблюдаваше през тежките си замрежени клепачи. Думите от писмата й отекваха в ума му.
Липсваш ми Винаги си ми липсвал… и винаги ще ми липсваш. Ти си единственият мъж, когото някога съм искала наистина. Ще напусна Бенджамин… ще се самоунищожа… за тебе, само ако кажеш една дума. Аз съм твоя жена, Джейк, и ти го знаеш. Вземи ме при себе си.
Толкова те обичам, скъпи
Всеки път, щом Джейк получеше някое от писмата й, знаеше, че трябва да го изгори, без да го е отворил, но бе прочел всичките, и то неведнъж.
Толкова те обичам, скъпи
Някога и той я бе обичал. Чудеше се дали не е затаил тази любов някъде дълбоко в себе си.
Без да откъсва поглед от нея, с ускорен пулс, дишайки неравно, той се отдели от колоната и я последва.
Единствената причина, поради която Джейк бе останал толкова дълго на бала, бе да дразни Сюзан и да я ядосва. Дори да й бе поискал развод толкова отдавна, дори да бе принуден малко след това да избяга от Ню Йорк, изоставяйки нея и дъщеря си, дори да бе мъртъв пред закона, истината бе, че тя все още е негова жена, защото той си беше напълно жив.