След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Следобеда преди бала Софи се осмели да иде у дома; остави Едуина с Рашел в хотела. Избра внимателно часа. Сюзан излизаше всеки следобед с други дами и Софи разчиташе на това. Нямаше никакво желание да се вижда с майка си, още повече пък да влиза в словесни престрелки с нея.
Софи намери Лиза във ваната, цялата намазана с лечебна кал.
— Здравей, Лиза. Дойдох да взема назаем една рокля за бала довечера.
— Софи!
Софи се усмихна при вида на сестра си. От нея се виждаха само очите и устата. Калта беше черна и това й придаваше едновременно комичен и тъжен вид. Софи седна на едно столче.
— Тази кал наистина ли прави кожата по-хубава?
Лиза се поизправи.
— Къде беше? О, господи! Така се притеснявах за тебе и за бебето!
И тя се разплака.
Софи коленичи до Лиза и я потупа по накаляния гръб.
— Добре съм. Наистина.
Лиза сподави хълцанията си.
— Майка ти е вещица… и баща ми също. Как могат да бъдат толкова жестоки към тебе?
Те само правят това, което вярват, че е най-доброто — каза Софи.
— Ти защитаваш ли ги?
— Не — въздъхна Софи.
— Добре ли сте двете? — запита Лиза, стиснала ръба на ваната, която стоеше на крачета като лъвски лапи.
— Да. Справяме се. Сюзан ми отряза издръжката, но Хенри Мартен ми даде на заем пари… и Дюран-Рюел също.
Софи се бе срещнала с него веднага след като бе получила шокиращото предложение за брак от Хенри Мартен. Той показа съчувствие към притесненото й положение и бе склонен да й помогне.
— Знам — каза Лиза. — Софи, те само за тебе говорят.
На Софи това не й хареса.
— Когато си получа следващата издръжка, ще ти я дам — каза твърдо Лиза. — Значи, смяташ да дойдеш довечера?
— За нищо на света няма да пропусна годежния ти бал, Лиза, и ти благодаря — каза Софи с тъжна усмивка. — Предполагам, че не съм толкова сама, колкото се страхувах. Всички се наредиха на моя страна в тази малка криза.
— Софи… ти не си сама! — Тонът на Лиза беше свиреп. — Когато двамата с Джулиан се оженим през май, ти и Едуина можете да дойдете да живеете при нас.
Софи бе поразена от великодушното предложение.
— Лиза, ти със сигурност не би желала сестра ти и племенницата ти да ти се мотаят в краката, когато започнеш брачния си живот. — Напротив.
Тя бе упорита.
— Ами маркизът?
— И той ще пожелае същото, сигурна съм в това.
Софи се съмняваше. Ако имаше нещо, в което да е сигурна, то беше страстта между двама любовници по време на медения им месец На маркиза нямаше да му се харесва да имат компания.
— А как е твоят знаменит годеник?
Усмивката на Лиза угасна.
— Лиза? Има ли нещо да не е наред?
— О, Софи — възкликна Лиза — Аз го обичам, влюбих се още когато се запознахме, но в края на краищата видях истината! Не мисля, че той е влюбен в мене!
Софи бе виждала Джулиан Сейнт Клер само веднъж, в деня, когато бе пристигнала. Но помнеше колко скована бе вежливостта му… и колко бързо бе забелязал, че на ръцете й няма пръстени. Спомни си, че не го бе видяла да се усмихва нито веднъж Ако не беше видяла пламъка в очите му, ако не беше видяла как целува Лиза щеше да сметне този мъж за толкова студен, колкото го показва външността му.
А Лиза беше нещо повече от едно мило момиче. Тя беше интелигентна приятна и невероятно великодушна Човек трябваше да е глупак, за да не се влюби в нея. Но, от друга страна… Сейнт Клер прекалено много напомняше на Софи за Едуард.
Напомняше й за Едуард, въпреки че косата му беше златиста защото беше друга версия на съвършената мъжественост. Такъв мъж винаги ще има богат избор от жени, дори без никакъв чар, и беше твърде глупаво да се допусне, че Сейнт Клер живее като светец. Ясно беше, че е увлечен по Лиза Но Софи знаеше от личен опит, че страстта не е любов.
— Какво те кара да мислиш така Лиза?
Тя се поколеба.
— Той не се усмихва Софи. Вежливостта му е съвършена но не се усмихва… не и когато е с мене. — Замълча за миг. — И води повърхностни разговори.
— Надявам се, не се усмихва и в присъствието на други жени?
— Не. Чудя се… Може би той в действителност не харесва жените? — каза несигурно Лиза. — Възможно ли е такова нещо? Когато целувките му са толкова страстни? Когато е толкова… — Лиза замълча за миг и се изчерви — … толкова мъжествен?
— Всичко е възможно — каза Софи загрижена и се сети за първата му жена. — Какво още знаеш за него?