След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
Той се загледа в нея. Тя сведе очи. Софи бе оставила смокинга да се плъзне от раменете й и сега той откриваше щедрото й деколте, затова тя го придърпа. Сега, когато кризата бе отминала, желание се разгаряше между бедрата й, забранено, но толкова мощно, че не можеше да се прави, че не го осъзнава.
— Искаш ли да се омъжиш за Мартен? — запита той така, както би запитал някой непознат човек какво ще бъде времето.
Софи се напрегна.
— Аз… мисля по това.
Ноздрите му се разшириха.
— Виждам. — Гняв просветна в очите му. — Трябва ли да разбирам, че го обичаш?
Софи се притисна към вратата. Запита се дали той не се бои, че друг мъж ще му отнеме Едуина.
— Едуард, не трябва да се безпокоиш — започна тя бързо.
Той я хвана за раменете и я притегли към себе си. Софи извика, но беше късно. Той я отметна назад, така че главата й се опря в кожената възглавничка, докато ръцете му се сключиха около талията й. Прилепи устата си към нейната и я зацелува с цялата си експлозивна ярост.
Прегръдката му беше желязна и Софи не можеше да помръдне нито един мускул. Едуард отдели уста от нейната и сложи край на наказващата целувка. Допря чело до нейното. Софи се боеше да се помръдне, боеше се да проговори. Боеше се да не би отново да предизвика гнева му. Той бе задъхан, тя също.
И тогава тя почувства ръцете му на талията си, усети как я галят през тафтата на роклята.
Силните дълги пръсти се плъзнаха нагоре, после надолу, оставяйки огнена следа.
Той отново се раздвижи. Гърдите му се притиснаха към нейните. След миг той нежно захапа долната й устна. Това беше молба. Софи посегна към раменете му, изстена, отвори се за него и той завладя устата й.
Тя бе забравила какво е да бъде целувана така. Софи се вкопчи отчаяно в него. Ръцете му се плъзнаха по хълбоците й и започнаха да я притискат жадно. Софи сграбчваше раменете му също така жадно. Тя се притискаше пламнала към него и отчаяно желаеше целувките му да слязат надолу по шията й и да стигнат до тръпнещите от желание гърди.
Вместо това устата му се притисна хищно към нейната, ръцете му се плъзнаха и обхванаха гърдите й. Радостна възбуда се разля по цялото й тяло. Тя се изви срещу него. Едуард я притисна силно и изведнъж Софи се намери легнала по гръб, а Едуард беше върху нея.
Тя възкликна, усещайки слабините му, масивни и набъбнали, а ръцете й се плъзнаха по гърба му. Дори да бе искала да протестира, гласът замря в гърлото й.
Едуард вдигна лице, тялото му се разтърсваше от тръпки. Погледите им се срещнаха. Нещо диво и свирепо изпълни Софи, когато видя очите му, от които струеше гореща мъжка страст. Никога не се бе чувствала по-освободена, по-женствена или по-красива, отколкото в този момент. Тя докосна нежно бузата му. Той каза:
— Мартен кара ли те така да трепериш и да стенеш, както аз?
Софи ахна.
— Кара ли те?
Думите му бяха жестоки като удар с камшик.
— Не. — Тя се извъртя, мъчейки се да се освободи. — Моля те, пусни ме да стана.
Едуард се отстрани веднага, загледан в нея.
Софи се надигна. Видя го къде гледа и гореща червенина нахлу в лицето й. Тя дръпна корсажа на роклята си и се дръпна колкото можеше по-далече от него.
— Защо? Защо говориш така?
В усмивката му нямаше капчица хумор.
— От любопитство.
Тя изсумтя:
— Отговорът е не.
Той само безразлично сви рамене.
Сълзи изпълниха очите на Софи и тя яростно ги потисна.
— Защо направи това, Едуард?
— И още питаш? — Тонът му бе невярващ, пълен с горчивина и подигравка.
— Защо се опитваш да ме съблазниш?
Той не каза нищо, загледан в нея с твърд и блестящ поглед… напомнящ на Софи за диамантите, с чиято контрабанда всички знаеха, че се занимава.
— Отричаш ли, че се опитваше да ме съблазниш? — извика тя и гласът й се извиси прекалено много.
— Да. Не съм имал за цел да те съблазнявам.
Тя го погледна, опитвайки се да проникне през гнева и да надникне в мисълта му. Невъзможно беше.
— Не разбирам.
— О, господи! Софи, аз съм мъж, а ти си жена, а тази рокля е ужасно секси.
Той се пресегна над нея и отключи вратата й. Ръката му докосна гърдите и. Софи се насили да пренебрегне този допир.
Бореше се със себе си, за да не заплаче. Думите му биха могли да бъдат комплимент, ако бяха казани по друг начин, в други обстоятелства. Той много ясно даваше да се разбере, че животинската му страст бе пламнала заради нейната рокля — нищо повече.
Софи се обърна и затърси невиждащо дръжката на вратата. Едуард се появи от другата страна на колата и й отвори вратата. Посегна да хване ръката й и й помогна да излезе, но щом стъпи на земята, Софи дръпна ръката си. Тръгна по алеята и усети, че той я следва. Обърна се рязко.