След невинността
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: delanzas #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Славянка Мундрова-Неделчева
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «След невинността». Краткое содержание книги:
— Тази рокля не изглежда толкова дръзка на закачалката, колкото когато я облека — забеляза тя, тъй като не хареса особено това, че деколтето й бе твърде дълбоко, както констатира, щом наведе поглед, за да се огледа.
— Ти кърмиш. Не можеш да си скриеш гърдите при това положение — усмихна се Рашел. — Изглеждаш много секси, приятелко. Господин Мартен ще бъде силно затруднен да се въздържи да не те зяпа.
Въпреки че се чувстваше полугола, Софи се усмихна.
— Зяпа. Казва се зяпа.
— Цяпа, зяпа, голямо чудо. Аз те зяпам. Никога не съм те виждала да изглеждаш така като сирена, скъпа приятелко.
— Моля те, Рашел! И двете знаем, че не съм сирена. — Софи се запъти неуверено към леглото и седна на него. — Слава богу, че тази рокля не е изцяло прилепнала.
— Много си отслабнала — каза неодобрително Рашел. — Иначе нямаше да можеш да облечеш дрехите на Лиза. Хенри е долу.
Софи скочи и сърцето й се разтуптя нервно.
— Защо не каза по-рано? — Грабна сатенената чантичка с мъниста, която бе заела заедно с роклята, и черната кадифена наметка. — Как ми е косата?
— Като се вземе предвид, че я нагласи без огледало — идеално, скъпа.
— Не стърчи ли някъде?
Рашел се засмя и я целуна по двете бузи.
— Съвършена е. Хайде, забавлявай се тази вечер.
Софи надникна в другата стая, за да целуне спящата си дъщеря за довиждане.
— Няма да закъснявам — обеща тя.
— Ако си дойдеш преди два часа през нощта, няма да те пусна да влезеш — извика след нея Рашел.
Софи трябваше да се усмихне, докато бързаше надолу по стълбите. Хенри се разхождаше във фоайето и изглеждаше доста хубав с черния си фрак и фините кожени обувки. Вдигна поглед. Софи забави крачка. Очите му се разшириха в искрено възхищение. Софи почти се почувства красива. И въпреки себе си, само за миг си представи, че Едуард я чака, за да я съпроводи на бала.
Софи забави крачка, когато наближиха къщата. Усети, че се е вкопчила в ръката на Хенри.
— Добре ли сте? — запита той загрижено.
Тя вдигна очи към него.
— Нервна съм. Имам някакво усещане… лошо предчувствие… за тази вечер.
— Не сме длъжни да влизаме — каза Хенри. Софи се насили да се усмихне.
— Това е върховният момент в живота на Лиза… след деня на женитбата й. Обещах й, че ще дойда.
— Възхищавам ви се, Софи — каза Хенри.
Софи се почувства неудобно от похвалата, но същевременно бе учудена; тя леко отпусна ръката му, когато влязоха в къщата. Дженсън я посрещна радостно, поемайки наметката й.
— Как е Лиза? — попита го Софи.
— Цял ден й беше лошо, бедничката.
— А майка ми?
— Тя е в кухнята, малко е нервна.
Софи кимна кратко.
— Да вървим — каза тя на Хенри, искаше да избяга в балната зала и да се скрие сред другите гости, преди Сюзан да я е видяла.
— Не съм в кухнята — извика Сюзан и токчетата й отекнаха по мраморния под. — Софи… стой тук!
Но Софи вече бе замръзнала на място. Обърна се бавно с лице към майка си.
Двете се вгледаха една в друга.
— Трябва да говорим още сега — каза Сюзан.
Очите на Сюзан се стрелнаха към Хенри.
— Сър, ще ни извините ли? Искам да поговоря насаме с дъщеря си.
Но Софи не позволи на Хенри да отговори. В нея нахлу ярост и тя се разтрепери.
— Не! Няма какво да си кажем, няма, чуваш ли? Ти си жестока егоистка и не мислиш за нищо друго освен за себе си! — Думите заприиждаха и не можеха да спрат, сякаш някой друг живееше вътре в Софи и говореше вместо нея. — Години наред правех това, което ти искаше… винаги както ти искаше! Искаше да се крия от света, защото съм осакатена, и аз се криех! Разбира се, че не исках да ти създавам притеснения. Искаше да остана неомъжена и аз се съгласих, защото беше по-лесно да се съглася, отколкото да бъда смела и да потърся възможността да намеря любов! Слушах те… вярвах ти! Дори дотолкова ти вярвах, че мислех, че ще обикнеш Едуина, когато я видиш, и дойдох у дома, защото имах нужда от тебе! Но ти ме предаде… предаде ме за кой ли път… и не мисля, че някога ще мога да ти простя това, което ми стори!
Сюзан бе пребледняла като стена.
— Софи… аз те обичам. Всичко, което направих, съм го направила заради тебе.
— Всичко, което си направила — изрече остро Софи, желаейки да се спре, но без да може, — си го направила, защото е било най-доброто за тебе, а не защото е било най-доброто за мене.
Сюзан изхленчи:
— Аз те обичам.
Софи сподави едно ридание.
— А аз обичам Едуина.
Сюзан хвърли поглед към Хенри.
— Той знае, мамо, знае всичко.