След невинността

Софи знаеше, че трябва да бъде облекчена, че Сюзан е отпратила Едуард по лъжлива следа. Странно, но това я разочарова.

— Какво е искал?

— Само да те види. Той знае ли за Едуина? — запита Лиза.

Софи кимна.

Лиза я изгледа втренчено.

— Софи… трябва да се срещнеш с него. Незабавно.

— Не мога.

— Защо да не можеш? — извика Лиза. — Той е бащата на детето ти! По дяволите, Софи, той трябва да се ожени за тебе.

Софи никога не беше чувала Лиза да ругае.

— Вече ме помоли — каза тя хрипливо. — Аз отказах.

Лиза зяпна.

— Отказала си? Защо?

— Защото го обичам. Защото той не ме иска. Иска само Едуина. Защото не мога да понеса мисълта да съм омъжена за него и той в същото време да ходи с друга жени.

— Софи, ако дойде пак.

— Не! Да не си посмяла да му кажеш къде съм! — извика Софи.

Лиза не отговори. И тъй като на Софи не й хареса проблясъкът в очите й, тя още същия следобед се премести заедно с Рашел и Едуина в един пансион надолу по реката.

Докато Софи се обличаше за годежния бал на Лиза, тя разработваше в ума си план как да се крие зад учтиви формалности, когато се срещне пак с майка си и втория си баща по-късно тази вечер. В края на краищата това минаваше пред слугите… защо да не минава и пред нея?

Увери се, че на бала няма да се получи фиаско. Сюзан щеше да има много работа покрай петстотинте поканени. Бенджамин също. Нямаше да имат възможност да я привикат настрана и да й досаждат със смехотворния си план да даде Едуина за осиновяване. Ако Софи успееше, можеше дори съвсем да ги избегне… а би могла дори да се забавлява.

Много отдавна не бе била на хубав бал. Натъжи се, като си спомни за последния си рожден ден през май. Макар да не бе танцувала с Жорж, беше забавно да наблюдава другите двойки. Хрумна й, че всъщност никога не е ходила на бал във висшето общество.

Несъмнено това щеше да й бъде единственият й и последен бал.

— Софи, колко си хубава — възкликна Рашел.

Софи се обърна с вдигнати вежди.

— Едуина заспа… а ти си страшно хубава — извика Рашел.

Софи дори не се бе опитала да се огледа в огледалцето, което ползваха двете с Рашел. Пансионът беше сносен и те бяха наели две стаи, не една, и то на доста ниска цена; само че във всяка от стаите имаше само по едно единично легло с тънък дюшек, разнищени чаршафи и овехтели одеяла, малка тоалетка с леген за миене и единичен свещник.

Софи бе заела една рокля на Лиза в светъл коралов цвят, който, както Лиза бе отбелязала, подчертаваше идеално тъмнорусата коса на Софи, кехлибарените й очи и златистия й тен. Софи бе харесала роклята още щом я бе видяла в гардероба на Лиза. Беше по-ярка от всичко, което бе носила досега, но Лиза настоя да я вземе.

— Светлите цветове са по-весели, не като твоите тъмносини и сиви дрехи, които действат траурно и депресиращо — бе констатирала тя, пъхайки роклята в ръцете на Софи. — Аз дори нямам сива рокля. Е, имам една много права, с много дълбоко деколте и в сребристо.

Софи бе взела кораловата рокля. Сега тя се обърна към Рашел.