Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Бу се отърка в нея, като че иМ казваше нещо или стискаше ръката й окуражаващо.
— Насам. — Икономът тътреше крака, а сбръчканото му лице грееше. — За господаря ще е истинско удоволствие да ви види.
Кормия го следваше с розата в ръка. Докато вървяха, се опита да състави подходяща реч за сбогуване в главата си и се почувства леко раздвоена.
В началото се беше съпротивлявала на съдбата в нежеланието си да бъде Първа избраница. А сега, когато получаваше исканото, скърбеше за загубата, която вървеше в комплект с така жадуваната свобода.
Горе в коридора със статуите Джон отвори вратата на стаята до своята и светна лампата.
Куин влезе предпазливо в спалнята, като че се тревожеше да не би да има кал по подметките на ботушите му «Ню Рокс».
— Хубава стая.
— Аз съм в съседната — изписа с пръсти Джон.
И двамата получиха съобщение на телефоните си по едно и също време. Беше от Фюри. Часовете за следващата седмица са отменени. Моля, влезте в защитената уебстраница за повече информация.
Джон поклати глава. Часовете бяха отменени. Клиниката — съсипана. А Леш беше отвлечен… и вероятно измъчван. Последствията от случилото се в съблекалнята не спираха.
Лоши новини… Бяха дошли повече от три лоши новини.
— Значи без повече часове — промърмори Куин, докато оставяше сака си на пода прекалено внимателно. — За никого.
— Трябва да се свържем с Блей — изписа Джон. — Не мога да повярвам, че не прати нито едно съобщение от началото на нощта. Може би трябва да отидем у тях?
Куин се доближи към един от прозорците, издигащи се от пода чак до тавана, и дръпна тежката завеса.
— Не мисля, че ще иска да ме види в скоро време. И знам, че изписваш «Защо» зад гърба ми. Просто ми се довери. Ще му е нужно известно време.
Джон поклати глава и написа съобщение на Блей. Какво ще кажеш за довечера в «Зироу Сам», щом няма да имаме часове? Ще се видим по-късно.
— Ще ти отговори, че не може да дойде. В случай че го питаш дали иска да се видим.
Куин погледна през рамо, когато телефонът изпиука. Отговорът на Блей гласеше: Днес не мога, семейни работи. Ще се чуем.
Джон прибра телефона в джоба си.
— Какво се е случило?
— Нищо. Всичко… Не знам…
Почукването по вратата очевидно идваше от юмрук с размерите на мъжка глава.
— Да? — извика Куин.
Рот влезе в стаята. Изглеждаше дори по-мрачен, отколкото по-рано, като че върху главите на Братството се бяха струпали още лоши новини. Носеше черно метално куфарче и кожени ремъци.
Вдигна ги и погледна строго към Куин.
— Не е нужно да ти казвам, че с това тук шега не бива, нали?
— Не… сър. Какво е все пак?
— Новите ти най-добри приятели. — Кралят остави куфарчето на леглото, отключи двете черни закопчалки и вдигна капака.
— Иха!
— Иха — произнесе Джон с устни.
— Моля, не ми благодарете.
Вътре, настанени върху сива подложка, лежаха два четирийсет и пет милиметрови автомата «Хеклър и Кох». След като провери пълнителя на единия от тях, Рот го подаде на Куин, като го държеше за дулото.
— Ви ще ти приготви документ на Древния език. Ако настъпи критична ситуация, ще го използваш, а който има възражения, ще трябва да се разправя с мен. Фриц ще ти поръча достатъчно муниции, та ескадрон от морски пехотинци да изглеждат като въоръжени с желирани бонбони пред теб. — Кралят подхвърли към Куин нещо, което се оказа бронежилетка. — Когато си с него, винаги трябва да си въоръжен. Дори и в къщата. Ясно ли е? Така действа схемата.
Докато Куин претегляше оръжието в дланта си, Джон очакваше той да изтърси колко хубаво е да имаш голямо оръжие. Вместо това той заяви:
— Искам свободен достъп до стрелбището. Трябва да слизам долу поне три пъти седмично. Като минимум.
Рот повдигна крайчеца на устата си.
— Ще кръстим мястото на твое име, ако се налага.
Джон се почувства като воайор, застанал между тях двамата, без да казва нищо, но впечатлен от промяната у Куин. Закачливата фасада си беше отишла. Беше напълно делови, още по-корав, отколкото подсказваше стилът на облеклото му.
Куин посочи една врата.
— Тази към неговата спалня ли води?
— Да.
— Добър вечер, дами.
Вишъс влезе в стаята и очите на Куин не бяха единственото, което проблесна. В ръцете си братът носеше тежка верига с висящ от нея медальон, клещи и кутия с принадлежности.
— Сядай, момче — нареди Ви.
— Хайде. — Рот кимна към леглото. — Време е да бъдеш окован, медальонът носи герба на Джон. Също така ще бъдеш татуиран. Както вече казах, това е до живот.