Невиждани академици

- Добре, та значи как беше господин Лут?

Трев и Жулиета се спогледаха.

- Не знаем. Него го нямаше там, - каза Трев.

- Ние, нали, си помислихме, че може па да е с теб, - Жулеита й подаде чаша нещо, което получаваш като поискаш чаша чай от някого, който ще прави ще струва, но все ще обърка рецептата.

- Той не дойде ли в Голямата Зала? - секна дъха на Гленда.

- Не, не дойде... Я чакайте малко.

Трев се втурна надолу по стълбите и след няколко секунди го чуха да се връща.

- Зел си е инструментите, - съобщи им Трев - Вярно, не бяха много. Той си ги стъкми от сякакви парчетии, дето ги намери по мазетата, но колкото знам, той само това си имаше.

Знаех си, помисли си Гленда. Разбира се, че си знаех.

- Къде ли може да е отишъл? Няма къде другаде да ходи освен тук, - рече тя.

- Ми, онова място горе в Юбервалд, за което все разправя, - спомена Трев.

- Че оттук до там ще са към хиляда километра, - изтъкна Гленда.

- Ми, нали, мисля си, че на него му е се тая, тук ли ще е или там, - подметна невинно Жулиета - Ми то това, да си орк, ми да бях на мое място, от такова име и аз щях да си плюя на петите.

- Вижте, сигурна съм, че просто се е скатал някъде в университета, - каза Гленда без ни най-малко да си вярва.

Но пък ако вярвам, че той е зад близкия ъгъл или просто е отскочил да... ами примерно да си напудри носа, или просто е рекъл да се разкара натам-насам така, за половин час (което, разбира се, си е лично негова работа; може пък да му се е наложило да иде да си купи чорапи?), но ако продължа да вярвам, че ще се появи всеки миг, той може пък и да се появи, въпреки че знам, че няма.

Тя остави чашата.

- Половин час, - отсече тя - Жулиета, иди да провериш в Голямата зала. Трев, претърси тунелите от онази страна. А аз ще търся в тунелите от тази страна. Ако видите някого, на когото може да се вярва, питайте ги.

След още малко повече от половин час Гленда беше последната завърнала се в Нощната Кухня. Почти и се струваше, че може да го завари тук, но си знаеше, че няма.

- Ще се сети ли да вземе дилижанс? - запита се тя.

- Надали е виждал такова нещо, - отвърна Трев - Знаеш ли к’во щях да направя на негово място? Ми щях просто да търча, където ми видят очите. Така беше, като умря Тате, цяла нощ се разкарвах около града. Хич не ми пукаше къде ходя. Исках да избягам от мене си.

- Колко ли бързо може да бяга един орк? - зачуди се Гленда.

- На бас, че е много по-бързо от човек, - отговори Трев - И по-дълго.

- Чуйте, - това го каза Жулиета - Не чувате ли?

- Какво чу? - попита Гленда.

- Нищо, - отговори Жулиета.

- Е?

- Къде отиде онова „Оук! Оук!”?

- Мисля, че шъ го намерим, дето съ те, - каза Трев.

- Е, той нали няма как да търчи чак до Юбервалд, - въздъхна Гленда - Това е просто извън човешките възможности.

И най-накрая тя го изрече:

- Мисля, че трябва да вървим да го настигнем.

- Аз отивам, - обяви Трев.