Невиждани академици
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Discworld #37
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Архонт - В ООД
- ISBN: 9789544221034
- Переводчик: Катя Анчева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Невиждани академици». Краткое содержание книги:
- Тогава значи и аз идвам, - настоя Жулиета - Да не говорим, че още ги имам тея пари, а шъ ни потрябват.
- Твойте пари са в банката, - поохлади ентусиазма й Гленда - а банката е затворена. Но мисля, че имам няколко долара в портмонето.
- Тогава да ме прощавате, - рече Трев - Ей сега се връщам. Щото мисля, че има едно нещо, дето трябва да взема с нас...
Водачът на конския рейс за Сто Лат ги погледна отвисоко и отсъди:
- По два долара и петдесет цента на калпак.
- Но вие сте само до Сто Лат, - оплака се Гленда.
- Да, - рече най-спокойно човекът - Нали за това на табелата пише „Сто Лат”.
- Може да ни се наложи да пътуваме бая по-надалече, - намеси се Трев.
- Кажи речи всяка кола в тази част на света минава през Сто Лат, - отсече той.
- За колко време ще стигнете до там?
- Ами вижте, това е късния нощен рейс, разбирате ли? Той е за хора, кото искат да са в Сто Лат отрано и не им се намират много пари, а това, виждате ли, прецаква нещата. Колкото по-малко пари, толкова по-бавен е рейсът. Накрая винаги пристигаме. Някъде към призори, ако трябва да сме точни.
- Цяла нощ ли? Струва ми се, че и аз мога да вървя по-бързо.
Кочияшът й отвърна със спокойното дружелюбно излъчване на човек, разбрал, че най-добрия начин да си изживееш живота е никога за нищо да не ти пука:
- Моля, заповядайте. Ще ви помахам, като ви подмина.
Гленда надзърна в колата. Тя беше наполовина пълна с онзи вид хора, които вземат нощния рейс, защото не е толкова скъп; с онзи вид хора, които си носят вечерята в книжни торби, при това май не съвсем нови торби.
Тримата се събраха на съвещание.
- Само за това имаме кинти, - каза Трев - Като гледам, нема да ни стигне дори за някоя от пощенските им коли.
- Не може ли някак да се пазарим с тях? - предложи Гленда.
- Речено сторено, - кимна Трев и пак се приближи към дилижанса.
- Здрасти отново, - усмихна му се водачът.
- Кога ще тръгвате? - попита Трев.
- След около пет минути.
- Значи всички пътници са в колата.
Гленда надзърна покрай кочияша. Пътникът зад него най-щателно чистеше едно твърдо сварено яйце.
- Сигурно, - отвърна водачът.
- Тогава що не тръгнете още сега, - поиска Трев - че и по-бързичко? Много е важно.
- Късния нощен, - подсети ги водачът - Вече ви казах.
- Ми ако те заплаша с ей тая оловна тръба, ще тръгнеш ли по-бързо? - опита друг аргумент Трев.
- Тревър Младонадеждов! - скара му се Гленда - Не можеш просто така да вземеш да заплашваш хората с оловни тръби!
Кочияшът погледна Трев отвисоко и каза:
- Я повтори, ако обичаш.
- Аз викам, че си имам ей това парче олово, - Трев почука леко с него по вратата на омнибуса - Да извиняваш, ама ни е много зор да стигнем Сто Лат.
- Я, тъй ли било, - възкликна водачът - Отговарям на твоето олово, - той бръкна под седалката си - и вдигам с ей тази бойна брадва. И да ти напомня: ако ми се наложи да те разсека на две, законът, без да ми се обиждаш, ще е на моя страна. Вие май ме мислите мене за балама, но като ви гледам как се тръшкате като въшки на горещ тиган, каква е значи работата?
- Трябва да настигнем един наш приятел. Може да е в опасност, - обясни Трев.
- И е страшно романтично, - допълни Жулиета.
Водачът я зяпна.
- Ако ни помогнеш дъ го стигнем, аз шъ те цункам едно хубаво, - обеща тя.
- Ето! - подметна той на Трев - А ти що не се сети за това?
- Ми хубаво, и аз шъ те целуна, - откликна Трев.
- А не, господине, - на кочияша явно му беше забавно - В твоя случай май ще предпочета оловото, макар че, моля те, недей да пробваш нищо, щото е адска работа да изчистиш петната от кръв от седалките. Комай от нищо не излизат.
- Добре тогава, ще се пробвам да те ударя с парчето олово, - каза Трев - Ние сме отчаяни.
- А и пари шъ ви дадем, - добави Жулиета.
- Моля? - шашардиса се водачът - Искате да кажете, че ще получа и целувката, и парите, и парчето олово? Не може ли някак да заменим оловото за още една целувка?
- Две целувки, цели три долара и никаква оловна тръба, - обяви Жулиета.
- Или пък само оловната тръба, пък каквото олово покаже, - допълни Трев.
Гленда, която ги гледаше омаяна и ужасена се включи с едно:
- А и аз ще ви дам една целувка, ако желаете.
Не можа да не забележи, че това не се отрази по никакъв начин на мизата.
- Ами пътниците ми какво? - поинтересува се кочияшът.
И четиримата погледнаха в дъното на омнибуса и установиха, че десетина чифта очи са се втренчили в тях в захлас.
- Не изпускай целувката! - посъветва го една жена, държаща в скута си голям кош с пране.
- Нито парите! - провикна се един от мъжете.