![Храмът на боговете [calibre 2.58.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/0/9/7/hramt-na-bogovete-calibre-2-58-0-download.jpg)
Храмът на боговете [calibre 2.58.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #8
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Храмът на боговете [calibre 2.58.0]». Краткое содержание книги:
- Ако не правиш точно онова, което ти кажа, следващият куршум ще направи от мъжеството ти шиш кебап.
* * *
„Мако“ се понесе в мрака.
Докато чакаха пилотът да се събуди, Еди и Нина обсъждаха, или по-точно спореха, какво да правят оттук нататък. Първата идея на Чейс беше да се опитат да помогнат на Мат. За съжаление, подводницата, в която се намираха, не разполагаше с манипулаторни ръце, така че нямаше как да освободят баласта на „Шаркдозер“. Освен това, когато пилотът се събуди и беше принуден да съдейства, машината на Трули беше изчезнала от полезрение. Дали Мат наистина правеше опит да се върне на повърхността, или просто се беше отдалечил от тях, за да не го последват, те не знаеха: новото им превозно средство не разполагаше със сонар, а само с обикновен дълбокомер.
Поради тази причина съпрузите доста неохотно обсъдиха другите си опции. Най-логичната от тях беше да се върнат на повърхността. Записаният маршрут на навигационната система обаче реши спора в полза на Нина. Нападателят им беше дошъл от подводница майка... на чийто борд навярно се намираше Глас. Мъжът беше издирван от властите по обвинение в редица престъпления, агенти на Групата душеха за него под дърво и камък, така че едва ли имаше по-добро място за един съгрешил милионер да се скрие. Това обясняваше рядката честота на обажданията му до неговия „партньор“ Далтън: дори нещо толкова просто като телефонно обаждане беше невъзможно на десетки метри под водата.
Глас, архитектът на събитията, които се случиха напоследък, мъжът, отговорен за всички отнети животи, се намираше само на три километра от тях. Както Нина отбеляза, би било чиста загуба на възможност да не го посетят... и да му подарят торпедо.
- Шефът ти на онази подводница ли е? - попита Еди и навря автомата в лицето на пилота, за да го стимулира да му даде честен отговор.
- Да, да - отвърна мъжът, устата му беше пресъхнала. - Хер Глас е в нея.
- Колко хора има на борда ѝ?
- Около десет.
- Около десет или точно десет? - Чейс го сръга с оръжието в ребрата.
- Чакай, чакай! Повече от десет. Ъъ... дванайсет.
- Сигурен ли си?
- Да, да, дванайсет! Вие убихте другите двама.
- Ще станат трима, ако продължаваш да ме ядосваш. – Еди го ръгна за последно и се върна при Нина. - Сигурна ли си за това? - попита я тихичко.
Жената поклати глава, но отговори:
- Това е единственият ни шанс да приключим с този фарс. Иначе Глас ще продължи да изпраща убийци след нас. След мен. Дори и да успявам да се измъквам всеки път, други хора ще бъдат погубвани просто защото са застанали на пътя му. Хора като Мат, Люис и екипажа му.
- Какво ще правим в такъв случай? Ще почукаме на прозореца му, ще помахаме и ще го вдигнем във въздуха?
- По-скоро си мислех да му покажа среден пръст - отвърна Нина с неумел опит за усмивка. - Първо обаче трябва да говорим с него. Не вярвам, че Уордън ни разкри цялата картина, така че искам да чуя версията на Глас.
- И тогава ще го вдигнем във въздуха.
- Ако се наложи. - Жената се обърна към пилота. Точката, която представляваха те на навигационната система, доближаваше мястото, от което подводницата беше тръгнала. - Колко остава? - попита го Нина.
- Около половин километър - отвърна ѝ нервно мъжът.
Двойката мина напред, за да има по-добра видимост. През прозореца на „Мако“ не се виждаше нищо, броячът на екрана отчиташе оставащите километри до целта. Четиристотин и петдесет, четиристотин...
- Ами ако са отплавали? - попита Нина. - Може би са усетили, че нещо не е наред и са си плюли на петите.
- В такъв случай ще се върнем на повърхността, а тоя Смехурко тук ще поплува с акулите - отговори ѝ Еди.
Пилотът преглътна:
- Там ще са, там!
Триста метра. Заложникът нетърпеливо търсеше и най-малкия знак от подводницата майка. Двеста метра. Ръцете на пилота затрепериха, докато намаляваше скоростта.
- Мисля, че са се чупили - изръмжа Чейс и вдигна оръжието.
- Не, не, тук ще са! - изписка мъжът. - Тук ще са, тук ще... ето!
Пилотът посочи вляво. През мрачината се появи линия от слаби светлини.
С приближаването си до нея, линията стана по-дълга. И още по-дълга.
- Уха. - Нина не успя да прикрие изумлението си. - Това е една дебелогъза подводница.
Съдът, на който принадлежаха светлините, постепенно придоби очертания. Беше дълъг над шейсет метра, лъскавата му форма наподобяваше ултрамодерна мегаяхта, но такава, която може да се гмурка под вълните, когато си пожелае. По дължината на корпуса му имаше големи кръгловидни илюминатори, един дълъг прозорец в горната му част обхващаше цялата площ на мостика.