Кръвна връзка [Войните на Розите-3]
- Автор: Иггульден Конн
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Кръвна връзка [Войните на Розите-3]». Краткое содержание книги:
Лятото бе преминало в есен след завръщането на Уорик от Франция преди два месеца. От прозорците на замъка Мидълхам двамата с Джон виждаха златистите житни полета, които в момента стотици местни мъже и жени, замах след замах на сърпа, жънеха и скупчваха на бали. Цели села бяха надошли да съберат реколтата, а после да отпразнуват с пиене, музика, празнични клади и откраднати целувки из стърнищата.
Джон Невил отново бе станал лорд Монтагю, направиха го маркиз и му казаха, че това е нещо между граф и херцог. Известно време той тайно бесня пред братята си, но, слава богу, това не достигна до ушите на хора, които биха искали да му навредят. Уорик, естествено, разбираше гнева на брат си. Бяха го дарили с най-ценната до сърцето му награда и после му я бяха отнели. В Нортъмбърланд отново управляваше потомък на Пърси, както беше от много поколения насам. Малко странно беше да връща Хенри Пърси в Лондонската кула само за да го изкарат оттам отново, но крал Едуард с удоволствие откри, че младежът е в добро здраве — нещо, което никак не беше сигурно след годините, прекарани в килия. Уорик знаеше, че Хенри Пърси му е верен заради проявеното добро отношение към него. Раздялата им много приличаше на прощаване между баща и син. Сега, когато в дома му бе останал за отглеждане единствено братът на краля, Мидълхам беше доста по-тих. Ричард Глостър още изпитваше болки от изкривения си гръбначен стълб, но бе преминал през толкова часове упражнения с меч и брадва, че вече трябваше да му изработят съвсем нови доспехи заради усъвършенстваната му стройна и силна фигура. Уорик вече не го срещаше, поне не в дворовете за обучения. Той бе станал твърде бавен, а младият Ричард бе бърз и уверен.
Джон Невил, маркиз Монтагю, не отговори на въпросите му; предпочиташе да си отчупи едно пилешко бутче от ястието на масата и да приеме чаша с вино. Щом почувства, че погледът на Уорик не се отмества от него, махна раздразнено с ръка. Джон Невил лично бе екзекутирал десетина мъже за крал Едуард. Неговата лоялност беше абсолютна, безпрекословна. А се оказа, че за награда му отнемат титлата и я дават на сина на Пърси. Щом умът му потънеше твърде дълго в мисли за тази несправедливост, той не смееше да проговори на глас дори пред Уорик. Брат му Ричард по-скоро бе готов да понесе всякакво унижение, отколкото да стори онова, което всички знаеха, че ще дойде след време.
Едуард и съпругата му щяха да изкарат всички им с прасетата и гъските, преди да са приключили, сигурен беше в това. Изяждаше го ярост и заради братята му, беше ужасѐн колко несправедливо се бяха отнесли с тях. Уорик бе изпратен във Франция само за да бъде унизен и използван за залог. Отнеха от Джордж Големия печат под заплахата на мечовете, а свидната титла на Джон откраднаха и я предадоха на едно момче. Това приличаше на цял заговор, не само да им имаха зъб. И инициаторът на всичко се казваше Елизабет Удвил, дълбоко в сърцето си бе убеден в това. Срамно наистина, че Уорик познаваше две жени, които бяха готови да идат накрай света само и само да навредят на рода му. Ако някога техните интереси бяха съвпадали, то Джон подозираше, че са можели да поставят и Невил на трона на Англия.
Джордж Невил влезе и приближи до братята си, за да им стисне ръцете.
— Чичо Фокънбърг пристигна — каза им. — Да поръчам ли да го доведат?
— Не ни е предупредил, че ще идва — отвърна намръщен Уорик. Погледът му се прехвърли от единия върху другия му брат. — А, какво има?
— Майка — отвърна Джордж. — Тя мисли, че може би ще е разумно да се съберем всички Невил на едно място. Бог е свидетел, че не сме това, което бяхме някога. Шестима братовчеди чакат благоволението ти, Ричард. Жалка бройка, макар че наистина притежават хубава земя. Съсипали са ни. Приличаме на парцали, преправени от красиви знамена, но ти все още си главата на рода ни.
— Майка предложи, че поне трябва да обсъдим годините, които предстоят — обади се Джон Невил и добави: — Може би преди крал Едуард да стане баща на син и наследник. Три дъщери досега, но пък тази плодовита кобила и преди е имала момчета. Със сигурност ще се пръкне още едно. Как смятате, дали мъжете Невил ще бъдат изцяло изтласкани настрани? Не си представям как ще оцелеем още един сезон с тази нейна злоба към нас.
Нямаше нужда да се споменава кого имаха предвид, не и в тази компания.
— Няма да обсъждам с вас неща, които означават държавна измяна — просъска яростно Уорик към братята си. — С удоволствие ще се видя с братовчедите и с чичо Фокънбърг, но няма да обсъждам заговори или каквото и да е, което би дало на крал Едуард повод да постави под въпрос нашата лоялност. Искате да подпалим този дом ли? Точно това рискувате. За бога, та братът на краля живее тук!