Кръвна връзка [Войните на Розите-3]

Елизабет нацупи устни, като трудно контролираше яда си. Тя прибра гърдата си и повика една слугиня, за да ѝ връчи бебето, макар че то започна да врещи. Една дойка щеше да продължи да я храни в кухните.

Щом пак останаха сами, тя се приведе напред в стола и стисна длани в скута си.

— Знаеш ли, съпруже мой, наистина те обожавам — и ти си господарят в тази къща и на всяко място, на което се намираме. Ако ми дадеш последната си дума по този въпрос, ще приема волята ти, заклевам се. Само помисли това обаче — ти не си от кралско потекло — тя вдигна ръка, когато Едуард понечи да ѝ се нахвърли, все по-гневен. — Моля те. Твоят прапрадядо е бил Едмънд Йорк, четвърти кралски син. Той не е бил претендент за короната, която ти сега носиш, но е имал богатства. Оженил се е успешно и неговите син и внук били силни и умни. Те изградили огромни имения и събрали титли чрез бракове и почести, докато накрая твоят баща бил достатъчно силен, за да претендира за трона.

— Разбирам — рече Едуард. По стисната му челюст тя повярва, че наистина е така, но въпреки това предпочете да се доизкаже, да е сигурна, че я е чул.

— Брат ти Джордж Кларънс е също син на баща ти, Едуард. Той има същите ум и сила. Ако позволиш да се ожени за наследницата на огромните богатства на Уорик, той в един момент ще те предизвика — или пък неговите синове или внуци. Така ти ще натрупаш неприятности за един бъдещ ден, за още една война между братовчеди и братя. Моля те. Колкото и това да нарани брат ти Джордж, ти трябва да забраниш този брак заради собствените си деца.

— Не мога да му дам такава причина — отвърна той. — Как да му кажа: „Джордж, не искам ти и твоето семейство да преуспеете, защото е възможно един ден децата ти да бъдат заплаха за моите“. Такава би била реакцията на един страхливец, Елизабет. Караш ме да се притеснявам от собствените си братя ли? От Джордж и Ричард? Майка ми Сесили не е отгледала мекушави мъже, наистина, но не е възпитавала и хамелеони. Не се боя от тях — нито пък от синовете им.

— Не, макар че произхождаш от по-маловажен род, ти сега си крал, Едуард. Трябва да гледаш една крачка напред, хиляда години напред дори, като започнеш от малките момиченца, които съм хранила в скута си. Джордж Кларънс стана херцог благодарение на теб. Нека се задоволи с това. Ще му намеря друга жена, а ако по-нататък избере да вземе Изабел Невил за своя любовница, то си е негова работа, разбира се. Има решения и избори, които един крал трябва да направи, Едуард. Брат ти ще разбере това.

— А когато ме попита за причините?

Елизабет му се усмихна.

— Кажи му, че нямаш доверие на мъжа, който ще му стане свекър, ако решиш. Или пък че момичето Невил е бездетна, или пък че луната е била в затъмнение, когато си чул новината. Няма никакво значение. Той се е заклел пред безсмъртната си душа да ти се подчинява за всичко. Ако те попита, припомни му това.