Вълкът през зимата [bg]

- Има хора, които с удоволствие биха използвали дори недоказано подозрение, че имаме пръст в това, за да се нахвърлят върху нас. А какво става с детектива?

- Състоянието му остава критично. Неофициално, лекарите предполагат, че няма да оцелее. Но дори и да оцелее, няма да е същият. Във всеки случай вероятно няма да играе никаква роля в онова, което има да става.

- Може би, но има вероятност и ролята му просто да се е променила.

Лори, личната секретарка на Прайър, почука на вратата на кабинета му. Той ядосано ѝ махна да си върви. Толкова ли спешно беше? Ако имаше пожар, щеше да чуе алармения звънец.

Но тя не помръдна и лицето ѝ бе изкривено от уплаха.

- Сър, може да се наложи да се свържа отново с вас - каза Прайър.

- Проблем ли има?

- Така изглежда.

Той остави слушалката и Лори влезе веднага.

- Бях помолил... - поде той, но тя го прекъсна.

- Господин Прайър, долу има агенти от Звеното за икономически престъпления. Охраната се опитва да ги забави, но те имат заповед от Прокуратурата.

Звеното за икономически престъпления бе клон на Отдела за финансови престъпления на ФБР, който, наред с другите си задачи, бе натоварен и с разследванията на злоупотреби с ценни книжа и стоки. Страховете на Главния Крепител се оправдаваха. Нападението срещу детектива бе открило благоприятна възможност за техните врагове. Това може да бе само акция за опипване на почвата, но чрез нея им се отправяше предупреждение:

Ние знаем за вас.

Ние знаем.

Докато Гарисън Прайър се готвеше да се изправи очи в очи с федералните следователи, Ейнджъл се обади на Рейчъл Улф. Тя току-що се беше прибрала в своя дом във Върмонт, след като бе прекарала две нощи в Портланд, за да е близо до бащата на детето си. Дъщеря ѝ не бе останала с нея. Рейчъл бе преценила, че за Сам е важно да продължава своите рутинни занимания и да не бъде ангажирана в едно продължително бдение, но ѝ бе позволила да види за кратко баща си в интензивното отделение. Боеше се да допусне тя да го види сломен и умиращ на болничното легло, но детето бе настояло. Джеф, партньорът на Рейчъл, докара Сам в Портланд, а после я върна отново вкъщи. Той може и да не обичаше много бившия ѝ партньор, но след покушението се беше държал деликатно и тя му бе благодарна за това. Сега Рейчъл говореше на Ейнджьл за игли и тръбички, за рани и превръзки. Единият бъбрек извън строя. Сачми от ловна пушка старателно извадени от черепа и гърба, доста от тях в опасна близост с гръбначния стълб. Потенциално увреден нерв на едната ръка. Промърморени намеци за мозъчно нараняване. Той оставаше в кома. Тялото му като че ли беше изключило всичко, с изключение на най-важните системи, за да се бори за оцеляване.