Приливът на тайните [bg]

— Томи?

— Съмър?

Томи никога не бе виждал момичето на Майкъл. През по-голямата част от връзката им тя бе в Америка, а когато идваше, Майкъл все я криеше. Сега Томи разбра защо. Майкъл винаги успяваше да спипа страхотни момичета, но тази беше особено привлекателна. Всички мъже в залата я гледаха. Изведнъж той изпита особена гордост, че е дошла при него.

— Благодаря, че прие да се срещнем. — Тя го целуна по бузите, в европейски стил. — Предполагам си страшно зает.

— Изобщо не. За мен е удоволствие. — Томи потупа столчето до себе си. — Какво да ти поръчам? Вино? Шампанско?

— Благодаря, нищо. Малко ми е рано.

— Глупости. Ако Майкъл беше тук, щеше да пийнеш. Хайде. Какво ще кажеш за чаша „Кристал“?

Съмър сбърчи нос. „Кристал“? Сериозно? Майкъл никога не би предложил нещо толкова евтино. За да не бъде груба, тя каза:

— Ще взема бира. Будвайзър, ако имат, в бутилка.

Томи плати бирата и се преместиха на по-тиха маса — минаха покрай разочарованата брюнетка. Като наблюдаваше как Съмър допря бутилката бира до устните си, Томи долови познатото привличане. Напомни си, че това е момичето на Майкъл. От друга страна, Майкъл никога нямаше да се събуди, факт, с който Томи Лайън отдавна се бе примирил, за разлика от Съмър.

Той подхвана светски разговор:

— Значи сега си във „Ванити Феър“?

— Не точно. На свободна практика съм, но работя на парче за тях.

— Какво?

— Богати млади руснаци в Лондон. Ежедневните им капризи, нещо такова.

— Внимавай с какво се захващаш — предупреди я Томи. — Руските олигарси не обичат разни разкрития за живота си. Сигурен съм, че си чела за западните журналисти в Москва, открити с куршум в тила.

— Е, аз съм далеч от работата на Удуърд и Бърнстийн — отвърна Съмър. — По-скоро са въпроси от типа какви обувки си е купила тази седмица Даша Жукова. Голяма досада. Не че се оплаквам. Все е работа и ми дава възможност да остана в Лондон, близо до Майкъл.

Томи се опитваше да не се разсейва от повдигането на гърдите й под прилепналата тениска.

— Продължаваш ли да ходиш в хосписа всеки ден?

— Разбира се. И това не е хоспис! — Съмър го изгледа сърдито. — Това е лечебно заведение за дълъг престой. Не са го преместили там, за да умре.

„Да“, помисли Томи. Но не каза нищо.

— От месеци се каня да говоря с теб — продължи Съмър, — но заради преместването на Майкъл в Лондон трябваше да си търся апартамент, работа и какво ли още не. Пълна лудница. Знаеш ли, че започнах разследване на катастрофата?

— Не, не знаех. — Томи замислено потърка брадичката си. — Има ли какво да се разследва? Нали беше… злополука?