Зазоряване
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Зазоряване». Краткое содержание книги:
Джаспър направи крачка напред, разтревожен от напрежението, от неочакваната ми тревога. Познаваше младите вампири твърде добре. Да не би тази емоция да водеше до някаква грешка в моята част.
Никой не отговори на въпроса ми. Отместих поглед към Едуард и Алис. Очите и на двамата бяха леко разконцентрирани — реакция от неудобството на Джаспър. Слушайки го, това доведе до гледане напред, в неопределеното бъдеще.
Поех дълбок, ненужен дъх.
— Не, добре съм — уверих ги. Очите ми прибягаха към непознатата в огледалото и обратно. — Просто… прекалено много за възприемане.
Веждата на Джаспър се сбръчка, повдигайки двата белега, над лявото му око.
— Не знам — промърмори Едуард.
Жената в огледалото се намръщи.
— Кой въпрос пропуснах?
Едуард се ухили.
— Джаспър се чуди как го правиш.
— Правя какво?
— Контролирайки емоциите ти, Бела — отговори Джаспър. — Никога не съм виждал никой друг новороден да го прави — спирайки емоция, след което да я променя. Беше разстроена, но когато забеляза безпокойството ни, го задържа, контролирайки се. Бях подготвен да помогна, но нямаше нужда.
— Това грешно ли е? — попитах. Тялото ми автоматично замръзна. Чаках отговорът му.
— Не — каза той, но в гласът му пробягна нотка на несигурност.
Едуард пусна ръката си до моята, насърчавайки ме.
— Много е впечатляващо, Бела, но не го разбираме. Не знаем колко време, ще продължи.
Обмислих това за стотна от секундата. В някой момент, щях ли да се променя? Да се превърна в чудовище?
Не усещах да предстои… Може би нямаше начин да се предвиди такова нещо.
— Но какво мислиш ти? — попита Алис, леко нетърпелива сега, сочейки към огледалото.
— Не съм сигурна — заувъртах аз. Не желаех да призная, колко уплашена бях в същност.
Загледах се в красивата жена с плашещите очи, търсейки частици от мен. Имаше нещо във формата на устните й — ако погледнеш зад зашеметяващата й красота, наистина горната й устна беше леко несъразмерна, твърде пълна за да съвпадне с долната. Откриването на този малък, познат дефект, ме накара да се почувствам мъничко по-добре. Може би и останалата част от мен беше там.
Експериментално вдигнах ръката си, и жената в огледалото, копира движението ми, докосвайки лицето си. Червеникавите й очи ме наблюдаваха предпазливо.
Едуард въздъхна.
Извърнах поглед от нея, за да го погледна, повдигайки вежда.
— Разочарован? — попитах, звънкият ми глас беше невъзмутим.
Той се засмя.
— Да — призна.
Усетих шокът, разбивайки спокойната маска на лицето ми, моментално последвана от болката.
Алис изръмжа. Джаспър отново се приближи, чакайки ме да променя поведението си.
Но Едуард ги игнорира и обви ръцете си здраво около новото ми, студено тяло, прилепяйки устните си към бузата ми.
— Надявах се, да успея да чуя умът ти, сега, когато е по-близък до моя — промърмори той. — И ето ме тук, както винаги разочарован, чудейки се, какво може да се върти в главата ти.
Изведнъж се почувствах по-добре.
— Оу… ами… — безгрижно казах аз, облекчена, че мислите ми са все още само мои. — Предполагам, че мозъкът ми никога няма да заработи правилно. Поне бях красива.
Започваше да става по-лесно да се шегувам с него, докато свиквах да мисля последователно. Да бъда себе си.
Едуард изръмжа в ухото ми.
— Бела, ти никога не си била само красива.
Тогава лицето му се отдръпна от моето, като въздъхна.
— Добре, добре — каза на някой.
— Какво? — попитах.
— С всяка секунда правиш Джаспър все по-нетърпелив. Може да се успокои малко, след като си ловувала.
Погледнах в разтревоженото изражение на Джаспър, и кимнах. Не исках да превърта тук, ако това предстоеше. По-добре да бъда заобиколена от дървета, отколкото от новото ми семейството.
— Добре. Да ловуваме — съгласих се, тръпка от нервно очакване накара стомаха ми да потрепери. Свалих ръцете на Едуард от мен, задържайки едната в своята, когато обърнах гръб на непознатата и красива жена в огледалото.
21. Първият лов
— Прозорецът? — попитах аз, гледайки два етажа надолу.
Никога не ме е било наистина страх от високото, като такова само по себе си, но това, че можех да видя всички детайли с такава яснота, направи перспективата по-малко привлекателна. Ъглите на камъните под мен бяха по-остри отколкото си ги бях представяла.
Едуард се усмихна.
— Това е най-удобният изход. Ако те е страх, мога да те нося.
— Имаме цялата вечност, а ти се притесняваш за времето, което ще ни отнеме да идем до задната врата?