Вихрената годеница

— Ах, така ли? Толкова се радвам, че си при мен. Хубаво е тук. Можеш да рисуваш морето…

— Не се и съмнявам… но най-напред ще се грижа за теб, докато оздравееш.

— Ах, вярно, ти казваш, че съм болна. — Катрин едва сега усети, че я боляха кръстът и раменете. С болките се върнаха и спомените й. — Аз кървях!

Жулиет присви устни.

— Ти си се подхлъзнала по камъните и си се търколила надолу по хълма. — Тя спря за миг. — Загуби детето.

Катрин се вледени.

— Какво дете?

— Въобще ли не си забелязала? — Жулиет направи малка пауза. — Катрин, ти беше благословена от Бога.

Когато схвана цялото значение на думите й, Катрин затвори очи. Сводестото помещение. Едно дете от каменната гробница, което напираше да излезе от утробата й.

— Аз… аз трябваше да се сетя. Но въобще не помислих за това — прошепна тя. — Или по-скоро не желаех да осъзная, че би могло да ме сполети. — Тя отвори очи. — Ти си знаела, нали, Жулиет? Затова ли ме застави да се омъжа за Франсоа?

Жулиет кимна.

— Всички сте знаели. Трябвало е да ми кажете!

— Ти беше болна. Постъпихме така, както сметнахме, че ще е най-добре за теб.

— То беше част от тялото ми, част от живота ми. Трябвало е да ме оставите аз да реша! — Тя спря развълнувана. — И Филип е знаел!

От устните на Жулиет се изтръгна проклятие.

— Когато те видяхме на каруцата, на драго сърце щях да убия Филип!

— Каква каруца?

— Филип не бил много сигурен, че може да те пренесе на кон и затова се върнал в къщи и взел каруца. Жан Марк, Франсоа и аз бяхме пристигнали само няколко минути преди той да се върне в господарската къща.

Зелени, святкащи от гняв очи отново гледаха към Катрин.

— Не си спомням нищо за Франсоа.

— Той те отнесе горе в стаята, а Жан Марк и Филип хукнаха да доведат лекар.

— Но защо Франсоа е тук?

— Това е дълга история. Една такава история, от която Жан Марк съвсем не е възхитен. Но за нея ще говорим по-късно.

— Добре. — В момента Катрин не беше в състояние да мисли за недоволството на Жан Марк. Силите й изглежда намаляваха с всяка дума, която изричаше. — Къде е сега той?

— Отпътува с Франсоа за Кан, за да види дали е пристигнал корабът му от Марсилия. Преди да напуснем Париж, той уведоми писмено своя корабен агент, че трябва… — Жулиет поклати глава. — Но ти си вече почти задрямала. Лекарят каза, че през следващите дни ще да имаш голяма нужда от сън. Сега си тръгвам и ще те оставя на спокойствие. — След кратко колебание тя добави: — Филип иска да те види.

Катрин се вцепени.

— Не сега!

Жулиет кимна удовлетворено.

— Много добре! Този похотлив женкар не заслужава никаква милост.

— Ти знаеш ли какво стана?

— Да. Филип разказа всичко от игла до конец, когато те докара в господарската къща. Той наистина е голям развратник и суетен паун, но поне е честен. — Жулиет стисна ръката й. — Но вън на прага стои някакво дете, което според мен трябва да пуснеш да те види, щом си по-добре. То клечи отвън в предверието, а Филип всеки път излиза от кожата си, когато се препъне в него.