Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Спря се изтощен. Дали не бяха заловили Арлийн и отец Станислав? Или и те бяха принудени като него да бягат напосоки, без да успеят да използват колите си и да пристигнат навреме за срещата? А може и да са били там по предварителното разписание, да са го чакали и накрая благоразумно да са решили да си тръгнат преди полицията да започне да претърсва района.
При тази ситуация той трябваше да пресече един от двата моста наблизо и да се прибере в къщата на „Бейкън Хил“ от другата страна на реката. Ако тя все още беше безопасна. Ами ако Арлийн и отецът бяха арестувани? Ами ако…?
„Не, не може да бъде“, ядоса се той на себе си. Нито Арлийн, нито отец Станислав биха проговорили. Освен ако не използват лекарствени средства, за да ги принудят.
Потрепери, облян в пот. Осветиха го фарове на кола откъм сградата вляво. Изопна се от напрежение, размишлявайки трескаво дали да избяга или да изчака да види дали е Арлийн.
Фаровете се насочиха право към него.
„Ако е ченге, по-добре да продължа да вървя напред“ — мислеше си Дру. Държеше се съвсем естествено, все едно, че една от колите на паркинга беше негова.
Колата се приближаваше. Дру застана нащрек. Обърна се, за да я разгледа. Въздъхна с облекчение, като видя Арлийн в спортната кола. Тя спря и той се качи. Почувства се добре в затопленото купе и се отпусна.
— И ти си един ухажор — Арлийн изключи от скорост. — Вече си мислех, че си ме пратил за зелен хайвер.
Въпреки шеговития тон, гласът й издаваше загриженост. Тя се наведе към него и го докосна.
— Извинявай, но първо трябваше да пробягам този маратон.
— Оправдания, все оправдания.
Той не можа да се въздържи и отговори на прегръдката й.
— Но вече съм тук. А ти добре ли си?
— Добре, че краката ми са дългички. Наложи им се да потичат тази вечер. Пропуснах часа на срещата. Всъщност пристигнах едва преди двадесет минути. Помислих, че нещо ти се е случило или пък си дошъл навреме, хванало те е страх да чакаш и си тръгнал. Изтеглих се встрани, като очаквах полицията да дойде всеки момент.
— Помислих те точно за полицейска кола — погледна я той. — Благодаря ти. Пое такъв риск като ме изчака.
— Тихо. Искаш да ми благодариш ли? Монах или не, стой мирно без да се съпротивляваш.
Тя го целуна по устата — една нежна, приятна и изпълнена с любов целувка.
В тази пълна с изненади нощ тялото му се подчини на порива. Но изведнъж се опомни и се дръпна назад.
— Беше толкова отдавна — той мъчително отметна глава. — Много неща се случиха. Дал съм обет за безбрачие.
— Това означава само, че не можеш да се ожениш. А аз не ти го и предлагам. Ще ти дам време да помислиш.
Той я погледна втренчено.
— Нищо не мога да ти обещая.
— Да, знам.
— Мисля, че съм откровен с теб.
Тя включи на скорост и подкара колата.
— Къде е отец Станислав? Или вече тръгна към къщи?
— Раниха го — отговори сухо тя.
— О, боже!
— Жив е. Изгуби много кръв. Доколкото успях да видя, куршумът е минал през рамото, без да засегне някой важен орган. Това беше и една от причините да закъснея. Трябваше да го откарам някъде, за да му окажат помощ.
— В болница ли? Полицията ще…
— Не, той се обади на един от неговите хора. Дадоха му адреса на някакъв лекар и изпратиха някой да прибере колата му.
— Отец Станислав и неговите хора — повтори с възхищение и благодарност в гласа Дру.
— Стимулът им да вършат всичко това е много силен.
— Да, да спасят душите си.
Тя зави на един ъгъл. Дру видя моста, по който трябваше да минат, преди да стигнат до къщата, която бяха наели.
— Ами ако полицията е направила блокада?
— Е, ще им кажем истината.
Той се изненада.
— Че сме били на онзи паркинг и сме се целували — поясни тя. Очите й игриво проблясваха. — Е, нещо подобно.
Женският глас в слушалката беше все същият — сух, педантичен, професионален.
— Добро утро. Корпорация „Риск аналисис“.
— Господин Ръдърфорд, моля — произнесе Дру. Обаждаше се от една будка в Чарлзтаун, недалеч от паметника Банкър Хил.
— Съжалявам, но господин Ръдърфорд днес няма да идва в офиса.
— Имах такова предчувствие. Ще можете ли да му предадете нещо?
— Не съм много сигурна…
— На чичо Рей? Ще му кажете ли, че племенникът му иска да говори с него?
Усети напрежение в гласа й.
— Да, той спомена, че очаква да се обадите. Остави един номер, където можете да го търсите.