Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
Отново насочи вниманието си към стената. От отсрещната страна със свистене излетя нещо като запалена факла, падна пред къщата и избухна. Последва второ огнено свистене. След малко трето.
Докато беше изследвал внезапно светналия прозорец, останалите бяха заели позициите си от двете страни откъм предната част на къщата. Минутата беше изминала. Те бяха започнали да хвърлят бутилките с напалм. Отпред, отляво, отдясно на къщата — всичко експлодираше в пламъци. Предварително бяха изчислили, че ще им трябват тридесет секунди, за да хвърлят по осем бутилки. Можеше да им отнеме и по-малко време: внезапният приток на адреналин ускоряваше страшно много движенията. След тридесет секунди ефектът от изненадата щеше да изчезне и трябваше бързо да напуснат района. Охраната на Рей щеше да изскочи със заредени оръжия от прикритието си и да започне да претърсва.
Беше ред на Дру. Наведе се да извади бутилка, но замръзна на мястото си. До стената имаше някой. Една сянка се отдели от нея, точно където беше най-тъмно. Успя да различи човек, който държеше оръжие със заглушител. Плъзна поглед нагоре по стената, където се отразяваха светлините от пламъците.
Свистенето ставаше все по-силно и пронизително. Шестнайсетте бутилки бяха хвърлени отпред и отстрани. Експлодираха още преди да паднат на земята. Топлината от горящия тампон възпламеняваше напалма и бутилката избухваше, разпръсквайки страшната смес. По план къщата трябваше да пламне от всички страни, ако всеки беше изпълнил своята част от задачата. Но Дру се беше втренчил в мъжа с оръжието, който внезапно се бе появил до стената. Храстите прикриваха Дру. Но ако не беше светналият преди малко прозорец, щеше да налети право върху мъжа и да бъде вече мъртъв.
Изненадан от експлозиите, постовият рязко се обърна и хукна по алеята към предната част на къщата.
Инстинктът за самосъхранение подсказваше на Дру да се възползва от този шанс и да избяга. Но той не го направи. Планът предвиждаше експлозии от всички страни, така че ако чичо Рей беше в къщата, да се почувства като в капан, обграден отвсякъде, напълно уязвим. Дру си пое няколко пъти дълбоко въздух, като атлет, който се приготвяше за скок, излезе изпод елата, извади бутилките от сака и бързо ги запали. Яростно започна да ги хвърля — една, две — като се стремеше да ги хвърля колкото може по-навътре.
Три, четири.
Запращаше ги с все сила, но не сваляше очи от алеята. Бутилките продължаваха да експлодират — пет, шест. Пламъците свистяха. Оттатък се чуха мъжки викове.
Седем.
Сърцето му биеше до пръсване. Запали осмата. В няколко къщи наоколо светнаха прозорци. Отблясъците от пламъците и запалените лампи го накараха да се почувства уязвим, лишен от прикритието на тъмнината.
Привлечен от експлозиите в задния двор на къщата, мъжът с оръжието дотича обратно. Както бягаше по алеята, той видя Дру и спря. Насочи пистолета си към него.
Дру нямаше време да извади своя. Единственото оръжие, което имаше, беше бутилката. Пламъкът наближаваше течността.
Мъжът се прицели. Дру запрати бутилката по него и се наведе, за да се прикрие под елата. Заслепен от пламъка на летящата към него бутилка, мъжът стреля, но не улучи.
Бутилката се удари в чакъла, точно пред него. Стъклото се разби с трясък в камъните, издигна се стена от пламъци, които му препречиха пътя. Мъжът се олюля назад, вдигна ръце, за да предпази очите си, но загуби равновесие и падна, заслепен от силния блясък. Превъртя се, за да загаси попадналите върху него искри. Удряше с все сила полепналите по палтото му огнени езици. Запищя ужасен.
Дру изскочи от прикритието си. Докато тичаше между къщите видя един мъж по пижама да отваря с трясък една странична врата.
— По дяволите, какво става?
Дру скочи върху него, избута го обратно вътре и продължи да тича по улицата. Зад себе си чуваше нарастващата суматоха, пращенето на пламъците, викове, стрелба, въпреки че не знаеше дали е насочена срещу него. Заревото от пламъците се отразяваше в небето.
Едва дишайки от преумора и напрежение, пресече някаква улица, като продължаваше да тича. Ризата му беше залепнала от пот. Прескочи една ограда, зави надясно и хукна по тротоара. Сви наляво по алеята, хвърли поглед назад, без да спира, но се удари в някакъв варел. Преодолявайки болката, продължи да тича.
В далечината завиха сирени.
Най-после стигна до мястото на срещата, залитайки от умора. Наложи му се да използва обиколен път. Губеше ценно време, за да се скрие всеки път, когато видеше фарове или човек, който му се струваше, че претърсва района. Пристигна на паркинга, където трябваше да се чакат. По план Арлийн и отец Станислав трябваше бързо да изпълнят задачите си и след като се уверят, че никой не ги преследва, да отидат с колите си дотам и да чакат Дру. Той трябваше да е стигнал пеша дотам, още преди час. Двете коли, които видя на паркинга, не бяха тези, които чакаше.