Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Отлично. Очаквам с нетърпение да си поприказваме.
Тя му продиктува номера.
— Ако се чуете с него в следващите няколко минути, кажете му, че ще му се обадя веднага щом…
Телефонистката го прекъсна.
— Господин Ръдърфорд помоли да ви предам, че програмата му за днес е много напрегната. Ще можете да го намерите само в четири следобед. Ако се обадите по-рано или по-късно, няма да бъде там.
Дру затвори и усети, че го заболя главата. Арлийн стоеше до него. Зад тях туристите разглеждаха паметника Банкър Хил.
— Е?
Дру й обясни и й показа номера.
— Четири часа. Добре, какво има? Защо се мръщиш?
— И аз не знам още. Има нещо. Наречи го предчувствие. Все едно, че някой иска да те изработи.
— Да, естествено е да иска да ти го върне.
— Но защо ще ми остави цял ден на разположение, за да проуча къде се намира този телефон.
Загледа се в безгрижно разхождащите се туристи.
— Може би съм прекалено предпазлив, но по-добре да не висим около тази будка повече.
Тръгнаха по булеварда.
— Не му се обаждай, ако нещо те тревожи.
— Трябва.
— Защо?
— За да му кажа, че искам да се срещнем.
Тя се обърна към него силно изненадана.
— Да се срещнете ли? Той ще ти устрои клопка.
— Разбира се. Но аз изобщо няма да отида. Ще измисля нещо и ще уредя нова среща. И на нея няма да отида. Междувременно ще измисляме разни начини, за да го държим под напрежение и да го изнервяме все повече и повече. А можем и да направим такава среща, че той самият да падне в собствения си капан. — Дру не успяваше да прикрие безпокойството си. — Този нов номер, който ми даде… И да му позвъня точно в четири… Какво ли замисля?
— Прав си. Той е сигурен, че ще откриеш местонахождението му.
Дру изведнъж спря и я погледна.
— Май че разбрах. Той иска да ме подмами на това място. Мисли, че ще се опитам да го нападна.
— И хората му ще те убият.
Дру поклати глава.
— Не. Оставил ни е твърде много време, за да се досетим за подготвяния капан. Каквото и да е намислил, не ще да е това. Тактиката му е добра — успя да ни обърка. Преминахме в отбрана. Казах ти. Не е глупак.
Към обяд на Бейкън Хил пристигна един камион. Двама мъже помогнаха на отец Станислав да слезе от него. Свещеникът беше блед, ръката му беше привързана към рамото. Мъжете му помогнаха да изкачи стъпалата. Щом влезе вътре, не издържа и се свлече в ръцете им. Те внимателно го положиха на дивана.
Една жена на средна възраст влезе след него. По-скоро приятна, отколкото красива, със старомодна прическа и без грим, тя беше със синьо палто и сив вълнен костюм. След като мъжете излязоха без да кажат нито дума, тя обясни, че е тук, за да се грижи за свещеника.
— Раната не е опасна, но той скоро отново ще има нужда от успокоително — каза тя. — А освен това винаги съществува опасност от инфекция.
Тя носеше медицинска чанта. Дру забеляза, че жената не си каза името, но нито той, нито Арлийн я попитаха. Те помогнаха на отец Станислав да се качи до спалнята, настаниха го удобно и го оставиха да поспи.
— Какво изключително телосложение — каза жената, когато се върнаха в хола. — Поляк е, предполагам. От здрава славянска порода. Има само лека треска.
— Скоро ще трябва да го събудим.
— Страхувам се, че не трябва — каза жената рязко.
— Нямаме друг избор.
— Аз решавам — тя застана с гръб към стълбите, сякаш да попречи на Дру да се качи отново горе. — За какво искате да говорите с него?
Внезапно го осени идея. Спомни си как отец Станислав се беше обърнал към бизнесмена в църквата в Пенсилвания и каза:
— Бог с вас.
— И с вас.
— Deo gratias.
— Вие сте един от нас — с облекчение въздъхна жената.
— Не съвсем, но нещо такова. Шест години принадлежах към ордена на картузианците.
— В Ню Хемпшир.
Дру разбра, че тя го изпитва.
— Не, във Върмонт.
— Картузианците са живи светци — усмихна се тя.
— Но не и аз. Аз съм грешник.
— Всички сме грешни, не е ли така? Но Бог разбира човешката слабост.
— Трябва да говорим с отец Станислав и да се свържем с неговия човек в телефонната компания. Необходимо ни е да открием местонахождението на един телефонен пост.
Жената протегна ръка.
— Дайте ми номера.
— Но…
— Ако само това ви интересува, няма нужда да будите отеца. Аз ще го уредя.
Дру примигна озадачен.
— Да не би да си мислите, че случайно съм изпратена тук? — попита жената. — Дайте ми номера.
Дру й го даде.
Тя отиде до телефона, набра някакъв номер и заговори с приятен глас. Не им оставаше друго, освен да чакат. В два часа телефонът иззвъня.