Братството на камъка
- Автор: Морел Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Татяна Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Братството на камъка». Краткое содержание книги:
— Нямам намерение да се оправдавам. Наистина обичах родителите ти. Баща ти ми беше най-добрият приятел. А и двамата жадувахме за отмъщение.
— Но ти отиде твърде далеч. Не се задоволяваше само да отвръщаш на нападенията на наемни убийци и терористи.
— Същите, които убиха и родителите ти. Спомняш ли си?
— Не отричам. И аз съм убивал. Заради родителите си. Но на теб не ти стигаше да изтребваш разни бесни кучета. Искаше ти да диктуваш бъдещето, като преценяваш кои държавни ръководители са ти по вкуса. В Иран шахът управляваше с помощта на специални отряди и стаи за мъчения. Но ти реши да не го отстраняваш. Вместо това се опита да убиеш неговия заместник.
— Аятолахът е невредим.
— Върни се малко назад. Откъде да знаеш, че ще се случи така? Играеше си на дядо Господ. Бедата е, че провалих удара. Това важи и за теб. Много сгреши, като ме изпрати да унищожа първо онова американско семейство, бизнесмена, който се опитваше да мели брашно с Аятолаха. Признавам, че добре го беше замислил. „Скалпел“ щеше да има безупречно алиби. Ако Аятолахът бъдеше убит по същия начин, както и онова американско семейство, и отговорността се поемеше от някаква несъществуваща радикална иранска секта, то никой не би си помислил, че истинският извършител е тайна американска организация. Перфектен план, според твоите извратени разбирания. Но ти сам го провали. Трябваше да изпратиш някой друг. Когато видях убитите от мен родители и момченцето, което оцеля, също като мен, което щеше да страда от същите кошмари…
— Говори смислено!
— Съвсем смислено ти говоря. Разбрах, че съм се превърнал в същия този маниак, когото преследвах. И което беше още по-лошо за теб, бях намерил своята вяра. Вече никой нищо не можеше да ми нарежда. А можех да разкажа и за „Скалпел“. Ето защо трябваше да бъда ликвидиран. За да не представлявам заплаха за твоите велики планове.
— Чуй ме, Дру. Нещо не ти е съвсем ясно. Трябва да има някакво недоразумение.
— Ти така мислиш. Ти си този, който не разбира в момента! — Дру с усилие се опитваше да се овладее.
— Повярвай ми, Дру, не проумяваш колко важно е…
— Да, прав си. Не проумявам. Защо, след като си ме мислил за мъртъв, си използвал моя двойник да върши разни мръсотии, като се представя за мен? Защо ти е бил този двулик Янус, който да тероризира църквата?
Но чичо Рей не отговори.
— Зададох ти въпрос! — извика в слушалката Дру.
— Не — пое си въздух Рей. — Дори и по този телефон, който е сравнително безопасен, не мога да ти отговоря.
— Рано или късно ще отговориш — побесня Дру. — Разбери! Онази воняща бомбичка в офиса ти и взривът у вас… Чудиш се защо го направих, нали? За да ми обърнеш внимание. Бомбичката в офиса можеше да бъде истинска бомба. Можеше да те вдигне заедно с целия ти персонал във въздуха и да идете по дяволите. А взривът у вас? Можеше да бъде и по-силен! Можеше да избухне насред проклетата ти къща и то когато си вътре! Нищо, следващия път, може би. Събери целия си кураж! Брой секундите! Имам намерение да ти покажа какво представлява твоят враг, чичо Рей. Ще ти изнеса един светкавичен курс по тероризъм. Този път ще бъдеш от страната на жертвите.
— Не, изслушай ме!
— Ще ти се обадя пак.
— Но — Арлийн беше озадачена.
— Какво „но“? Какво има? — запита Дру.
Отец Станислав също беше учуден и чакаше отговора му.
Бяха си уредили среща при църквата на „Парк стрийт“. Оттам отидоха с кола до „Бейкън Хил“. Един човек от хората на отец Станислав в Opus Dei беше уредил да наемат къща там за няколко дни. В момента се бяха разположили около блестяща кухненска маса от стъкло и метал. Цялата къща беше облицована с дъбова ламперия.
— Не разбирам — подхвана отново Арлийн. — Щом си казал на Рей, че имаш намерение да взривиш дома и офиса му, той ще постави охрана. Освен това няма да ходи там.
— И аз така мисля — кимна в потвърждение Дру.
— Но това не прави ли задачата ни по-трудна?
— Напротив, по-лесна. Поне така се надявам. Опитвам се да му избягам с едни гърди напред. Още от самото начало знаехме, че няма да бъде така лесно — просто да отидем и да го хванем. Той непрестанно е по петите ми след онази история в манастира. Би било много глупаво от негова страна, ако междувременно не си е подсилил охраната в случай, че открия кой ме преследва и реша да започна аз да го преследвам. Познавам го отлично, повярвайте ми. Не е глупак.
— Е, добре — Арлийн разпери ръце. — Това ми е ясно. Съгласна съм. Ако се бяхме опитали направо да го заловим, щяха да ни убият. Но защо го предупреди да очаква и други бомби?