Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
В мига, в който вратата се отваря, кучето скача вътре, сякаш винаги е живяло тук. Поканен от домакинята, Къртис влиза след Стария Жълтьо.
Вратата води направо в кабината. Докато пристъпва между седалката на шофьора и тези на пътниците и влиза в дневната с канапета, той чува как вратата зад него се затваря.
Изведнъж хубавата приказка се превръща в история на ужасите. Поглежда в кухнята и вижда до мивката последния човек, който очаква да е там в този момент. Пепеляшка.
Обръща се шокиран назад и Пепеляшка е и там, застанала между седалките и усмихната. В това затворено пространство изглежда още по-впечатляващо.
Пепеляшка до мивката е абсолютно еднаква с първата пепеляшка. Като се започне с русата коса и сините очи и се свърши с опала на пъпа, дългите крака в тесни панталони, прозрачните сандали и синия педикюр.
Клонинги.
Господи, клонинги.
Обикновено клонингите причиняват неприятности. Това е доказано, тъй като повечето клонинги биват създадени, за да творят злини.
— Клонинги — промърморва Къртис.
Първата Пепеляшка се усмихва.
— Какво каза, мило?
Глава 41
Седнала в огряна от луминесцентна светлина тухлена библиотека и в същото време пътешестваща из виртуалното пространство, ровеща се в електронните библиотеки, които винаги са отворени и светли, Мики откриваше примитивен егоизъм и черен материализъм навсякъде, където се излагаше спорната философия.
Биоетиците отричат съществуването на обективните истини. Престън Мадок беше писал: „Няма правилно или неправилно, морално или аморално поведение. Биоетиката се занимава с ефикасността, с дефинирането на система от правила, които ще бъдат полезни за мнозинството от хора.“
Най-напред тази ефикасност означава да се подпомага убийството винаги когато някой страдащ от болест човек пожелае смъртта доброволно. И това се отнася не само за неизлечимо и смъртно болните, хронично болните, но и тези, които могат да бъдат излекувани, но в момента са депресирани и обезсърчени.
Всъщност Престън и много други представители на това научно движение смятаха депресираните хора не само за кандидати за подпомагано самоубийство, но и за кандидати „за позитивно съветване за самоубийство“. В края на краищата една депресирана личност не водеше качествен живот и дори и депресията да можеше да бъде лекувана с медикаменти, тази личност не беше „нормална“, щом приемаше въздействащи върху психиката препарати. Затова човекът не беше способен да води пълноценен и качествен живот.
Увеличеният брой на самоубийствата според тях ще е от полза за обществото, тъй като в една добре функционираща здравна система органите на самоубилите се с чужда помощ щели да бъдат употребявани за трансплантации. Много биоетици направо тръпнеха от вълнение, когато пишеха за справянето с недостатъка на живи органи за присаждане чрез програма за подпомагани самоубийства. По ентусиазма им беше видно, че те няма да се спрат пред нищо, за да увеличат броя на самоубийците, ако съответните закони, за които толкова много настояваха, бъдеха приети.
Ако всички ние сме само плът без душа, тогава защо едни да не колят другите, за да извлекат полза от тях? От това ще има само полза, а дългосрочните последици ще са сведени до минимум.
Мики рязко отмести дясната си длан от мишката. Лявата лежеше върху клавиатурата. За да пести електричество, библиотеката беше пуснала климатика да работи съвсем слабо. Вътре беше почти толкова горещо, колкото и навън. Но от Интернет лъхаше студенина, сякаш някой злодей седеше пред компютър в замъка на доктор Франкенщайн, беше попаднал на нея във виртуалното пространство и от докосването му по гърба я полазиха ледени тръпки.
Огледа другите посетители. Колко ли от тях щяха да се шокират, ако прочетяха подобни неща? Колко щяха да проявят безразличие? И колко ли щяха да се съгласят с Престън Мадок и колегите му. Често се замисляше колко е крехък и беззащитен човешкия живот, но сега за пръв път осъзна с мрачна трезвост, че цялата цивилизация е крехка и беззащитна. Всеки от много пъкъли, които човечеството беше създало през вековете, в една или друга част от света, можеше да бъде пресъздаден тук. Или да бъде изграден нов пъкъл — много по-ефикасен и с много по-смислени аргументи и оправдания.
Обратно към мишката, клавишите и електронната мрежа, и отново към Престън Мадок — паякът, който плетеше зловещата си паяжина…