Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Органите на самоубийците и на недъгавите бяха ценни придобивки, но Мадок и другите биоетици пламенно говореха и за взимането на органи от здравите и нещастните.
В „Премахването на моралността“ от Ан Маклийн Мики прочете една програма, предложена от Джон Харис, британски биоетик, според която на всеки човек трябвало да бъде дадено лотариен номер. После „винаги когато лекарите имат двама или повече умиращи пациенти, които могат да бъдат спасени чрез трансплантация, а няма подходящи органи от «естествена смърт», те ще могат да се допитат до централен компютър да им даде името на подходящ донор. След това компютърът ще избере номера на донора чрез разиграване на числата. Нещастният носител на въпросния орган ще бъде убит, за да бъде спасен животът на тези двама или повече нуждаещи се.“
Да убиеш хиляда, за да спасиш три хиляди. Да убиеш милион, за да спасиш три милиона. Да убиеш слабите, за да спасиш силните. Да убиеш недъгавите и инвалидите, за да осигуриш по-добро качество на живот на здравите. Да убиеш тези, които имат нисък коефициент на интелигентност, за да подпомогнеш онези, смятани за по-умни.
Големите престижни университети като Харвард, Йейл и Принстън, някога крепости на знанието и истината, се бяха превърнали в добре смазани машини за смърт. В тях на бъдещите лекари се преподаваше, че убийството трябва да се разглежда като форма на лечение, че само подбрани хора, които отговарят на определени критерии, имат правото да съществуват, че няма правилно и неправилно, добро и лошо, че смъртта е живот. Всички сме се превърнали в последователи на дарвинизма, не е ли така? Силният изяждат по-слабия. Силният живее по-дълго от слабия и тъй като такава е волята на природата, не сме ли длъжни да я подпомагаме? Вземи си скъпата диплома, хвърли тогата и шапката във въздуха от радост, след което отивай да убиваш слабите и немощните в името на майката Природа.
Хитлер сигурно се подсмихва отнякъде. Те казват, че убивал недъгавите и болните (без да споменаваме евреите) поради грешни причини, но щом няма грешно и правилно, няма обективна истина, тогава единственото важно нещо е, че ги е убивал. Което според съвременната етика е равносилно на благородно дело и прави фюрера велик далновиден мислител.
Фотографиите на Престън Мадок, докато се появяваха на екрана на компютъра, показваха един добре изглеждащ човек, дори красив и привлекателен, с дълга кестенява коса, мустаци и пленителна усмивка. Противно на очакванията на Мики на челото му не беше изписано сатанинското число 666.
От кратката му биография личеше, че съдбата винаги е била благосклонна към него. Беше единствен наследник на значително богатство. Не беше необходимо да работи, за да пътува непрекъснато от единия край на страната до другия в търсене на извънземни, които може би притежаваха целебни способности.
Мики не можа да намери никъде в пресата материал, в който да пише за убеждението, а Мадок, че НЛО съществуват и че извънземните са сред нас. Дори и да беше ревностен привърженик на тази идея, това не беше отразено никъде в публичното пространство.
Преди четири и половина години той се отказал от работата си в университета, за да „посвети повече време на биоетичната философия, отколкото на преподаването“ и на неуточнени лични занимания.
Известно беше, че е подпомагал осем самоубийства.
Лейлъни твърдеше, че е убил единайсет души. Явно тя знаеше за трима, които не бяха регистрирани официално.
Няколко престарели жени, една трийсетгодишна майка с рак, седемнайсетгодишен младеж, футболна звезда, който имал травма на гръбначния стълб… Докато четеше списъка, в главата й прозвуча гласът на Лейлъни, която й беше изброила същите жертви.
Мадок два пъти беше съден за убийство, в два различни случая и от различни съдебни инстанции. И двата пъти съдиите го бяха оправдали, защото смятали, че намеренията му са били благородни и че състраданието му било достойно за възхищение.
Съпругът на трийсетгодишната болна от рак, макар и да присъствал по време на самоубийството, завел граждански иск за компенсация на щети, след като аутопсията показала, че на жената не била поставена правилна диагноза, че нямала рак и че можела да бъде излекувана. Съдебните заседатели обаче защитили Мадок заради добрите му намерения и защото според тях истинската вина била на лекаря, който поставил погрешната диагноза.
Година след смъртта на сина й майката на шестнайсетгодишното момче в инвалидна количка също завела дело с аргумента, че Мадок тайно от нея в заговор с мъжа й я подложил на непрекъснати душевни и емоционални заплахи, като използвал техники от психологическата война и промиването на мозъци, докато в състояние на физическо и психическо изтощение тя се съгласила животът на сина й да бъде прекратен. Малко преди процеса оттеглила жалбата си, сигурно защото нямала куража да участва в медийния цирк, или защото Мадок тайно уредил спора с нея.