Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
„Не че убийството само по себе си е дълбоко неправилно и осъдително деяние. Просто нацистите и болшевиките не са разсъждавали правилно. Ние искаме да ги убиваме не от омраза или предразсъдъци, а защото убийството на едно недъгаво дете освобождава място за друго, което е здраво и което повече ще радва семейството си, ще бъде по-щастливо, ще бъде по-полезно за обществото и ще увеличи «общото количество щастие». Не е същото, казват те, като да убиеш дете, за да освободиш място за друго, което е от по-привилегирована раса, което е по-русо и което ще накара нацията и фюрера да се гордеят повече с него.“
— Дайте ми микроскоп и след няколко века ще мога да кажа разликата — промърмори Мики.
Тези хора се смятаха за сериозни, защото действаха в името на състраданието и съчувствието, в името на екологичната отговорност и дори в името на защитата на животните. Кой би могъл да спори със състраданието на засегнатите, с мъдрата идея да се използват по-разумно природните източници, а светът е нашият Фатерланд, нашата родина, и ако този крехък свят е един-единствен във вселената, тогава болнавите деца и възрастните баби трябва да бъдат пожертвани, за да не загубим нашата планета. А ти тогава къде си тръгнала да се бориш за едно малко недъгаво момиченце?
Мадок и другите известни американски и британски биоетици — представители на двете страни, в които тази лудост беше пуснала най-дълбоки корени — бяха канени като специалисти в телевизионни предавания, получаваха одобрение в печата и съветваха политици по въпросите на прогресивното здравно законодателство. Никой от тях обаче не можеше спокойно да изнася лекциите си в Германия, където хората ги освиркваха и ги заплашваха. Холокостът беше най-добрата ваксина за имунизиране на обществото от подобна дивотия.
Мики си зададе мрачния въпрос, дали отново трябваше да се стига до холокост, за да възтържествува в крайна сметка здравия разум. С всяка следваща минута, докато изследваше света на биоетиката и конкретните възгледи на Престън Мадок, тя започна да изпитва все по-засилваща се боязън за своята страна и за бъдещето.
Но й предстояха още по-фрапиращи открития.
Докато правеше проучването си, библиотеката остана обляна в ярка луминесцентна светлина, но на нея й се стори, че над тази светлина е надвиснал много по-дълбок и непрогледен мрак.
Глава 40
Избягвайки дългите пътеки между колите, кучето повежда момчето между една каравана и палатка, пресича бегом друга пътека, шмугва се между две каравани, заобикаля редиците с разпръснати палатки, стряскайки хората. Когато Къртис накрая поглежда назад, той вижда, че преследвачите им, ако изобщо е имало такива, са се отказали. Това за пореден път доказва, че е по-добър в бягствата, отколкото в общуването.
Все пак остава смъртно уплашен и разтреперан.
Не му се иска да напусне това стълпотворение и прикритието на тълпата. Довечера или утре може и да пътува на автостоп с някого, който отива в населено място, тоест по-добро прикритие. Но в момента и тук не е толкова зле. Във всеки случай е по-добре от пустия провинциален път. Докато избягва нови срещи с господин Ниъри, ще бъде в безопасност. Разбира се, ако Клара, умната крава, не падне изневиделица от небето и не го премаже.
Стария Жълтьо изскимтява, сяда до огромна каравана „Флийтууд“ и навирва муцуна като куче, което вие към луната, макар че още е ден и няма никаква луна. Нито пък вие. Просто търси из небесата падаща крава. Къртис коленичи до кучето, почесва го зад ушите и му обяснява търпеливо, че няма опасност някое чифтокопитно да ги размаже.
— Къртис?
Момчето вдига глава и вижда една ослепителна жена, надвесила се над него.
Педикюрът й е небесносин, сякаш небето се отразява в ноктите на краката й. Да, наистина, тя е вълшебен човек, а цветът на педикюра й е толкова бистър и дълбок, че Къртис си представя десет малки прохода към небесата на друг, паралелен свят. Почти е убеден, че ако пусне малко камъче над един от пръстите й, то няма да отскочи, а ще изчезне в синевата, в онова другото небе.
Тя носи на краката си бели сандали с високи токове от прозрачна пластмаса, което я прави да изглежда като балерина.
В тесните бели панталони краката й му се струват невероятно дълги. Къртис е сигурен, че това е илюзия, подхранвана от бляскавия външен вид на жената и от ъгъла, под който я гледа. Когато се изправя обаче, открива, че няма никаква измама. Дори доктор Моро, героят на Хърбърт Уелс, постигнал успехи в генетичните си експерименти на своя тайнствен остров, не би могъл да създаде хибрид от човек и газела с по-елегантни крака от тези.