Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Късметът определено беше на страната на Престън Мадок. Но не биваше да се пренебрегва и значението на първокласния адвокатски екип, който той беше събрал благодарение на парите си, или ефекта на кампанията, разработена от фирма за пъблик рилейшънс, която за двайсет хиляди долара месечно от години работеше за имиджа му.
Напоследък за него не се чуваше много. След като беше станал предан съпруг на Синсемила, той се беше оттеглил още повече от публичната сцена. Беше дал път на други ревностни последователи да държат фронта от името на неговата идеология за напълно нов свят с много повече щастие чрез ползотворно убийство.
Любопитно, но Мики не можа да намери нищо за женитбата на Мадок. Според всичките му биографии в Интернет той беше ерген.
Когато противоречива фигура като Престън Мадок се жени, това се смята за сензационна новина. Независимо дали се венчава в оживения Манхатън или в провинциален Канзас, медиите щяха да научат за събитието и да правят обширни репортажи за него. Дори и при свършен факт журналистите щяха да нахлуят с техните камери, фотоапарати и микрофони. Но… нито дума.
Лейлъни беше споменала, че сватбата била внушителна. Мики вече беше уверена, че колкото и невероятни да бяха историите на момичето, то никога не беше лъгало. Сватбата е била организирана все някъде, но без да привлече вниманието на медиите.
Разбираемо е, когато имаш за съпруга жена като Синсемила, да не желаеш никаква публичност. По-вероятно обаче причината за тази дискретност беше намерението на младоженеца да убие доведените си син и дъщеря, ако надеждата му за извънземни лечители не се оправдае. Никой няма да ти задава въпроси къде са децата ти, ако просто не знае за съществуването им.
Мики си спомни как Лейлъни й беше казала, че Мадок не разкрива истинското си име, когато пътуват и отсядат по къмпингите, и че в последно време променил външния си вид. Съдейки по датите на сайтовете, последните негови фотографии бяха направени преди четири години.
Вперила поглед в жизнерадостното лице на доктор Смърт, тя стигна до извода, че подлите му намерения към Лукипела и Лейлъни не бяха единствената причина да пази в тайна, че е женен. Една нова мистерия чакаше да бъде разплетена.
Тя излезе от Интернет. Информацията беше много, но Мики едва ли щеше да научи нещо ново. Реалният свят винаги беше по-пълен от виртуалния и винаги щеше да е така. Следващата стъпка беше да се срещне с Престън Мадок и да го прецени сама.
Когато излезе от библиотеката, тя вече беше забравила, че полата й е твърде къса и тясна. Ако не беше отложила интервюто си за работа, щеше да се яви на него уверено.
През последните няколко часа се промени радикално. И дълбоко чувстваше разликата, но все още не можеше явно да я определи за себе си.
Разсъждавайки наум за биоетиката, Мики не усети кога е стигнала до паркинга и своя шевролет. Сякаш се беше телепортирала от библиотеката направо пред колата.
Когато се настани зад волана, тя не пусна радиото. Винаги караше с включено радио. Тишината я изнервяше, а музиката запълваше всички пукнатини в нейното душевно спокойствие. Но не и днес.
Реалният свят беше по-пълен от виртуалния…
Биоетиците бяха опасни, защото те бяха създали правила и схеми, които бяха по-подходящи не за реалния, а за виртуалния свят. В техния свят човеците нямаха сърца, не можеха да обичат и всички бяха убедени в безсмислието на живота. Свят, в който всички вярваха, че човекът е само плът.
По пътя й за вкъщи магистралите гъмжаха от коли. Обикновено тя се дразнеше от продължителните задръствания, но не и днес.
Мадок и неговите приятели биоетици щяха да престанат да бъдат просто опасни и да се превърнат в кървави тирани, когато завземат властта, за да се опитат да пригодят света към техния абстрактен модел. Модел, който противоречеше на човешката природа и съответстваше на реалността колкото приказките на идиот-малоумник.
Спри, тръгвай. Спри, тръгвай.
Някъде беше чела, че в Калифорния строителството на голямата магистрала се забавило с осем години през 70-те и 80-те години. Тогавашният губернатор на щата смятал, че автомобилите ще престанат за се използват широко до 1995 година. Общественият транспорт щял да ги измести. Алтернативни технологии. Чудеса.
През всичките години, в които беше попадала в дълги задръствания и натоварено движение, по време на огромния брой изнервящи двучасови шофирания, които иначе трябваше да отнемат само трийсет минути, тя никога не се беше сетила да свърже сегашната бъркотия по пътищата с идиотската политика на властите. Изведнъж почувства, че по собствен избор беше живяла винаги за мига, в един мехур, който я отделяше от миналото и бъдещето, от първопричината и следствието.