Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Като дете, уплашени от разказите за чудовища и злодеи, но в същото време привлечено от тях, тя скоро се върна при компютъра.
Веднъж Сингър беше казал, че ако детеубийството по желание на родителите предизвика интерес от страна на семействата и обществото като цяло, тогава то е етично. Нещо повече, той твърдеше, че едно дете не може да бъде смятано за личност поне до първата година от живота му. Така постепенно той беше проправил път на идеята, че убийството на дете може да бъде смятано за етично дълго след раждането му.
Престън Мадок вярваше, че убийството на деца е етично до времето, когато те проговарят. До момента, в който кажат „мама“ или умрат.
Повечето биоетици подкрепяха контролираните медицински опити върху душевно недоразвити индивиди, хора в кома и дори се обявяваха за използването на изоставени деца вместо опитни животни. Те се аргументираха, че нормалните животни изпитвали страх и гняв, докато ненормалните хора и новородените бебета не изпитват и не съзнават нищо.
Според тази философия не е необходимо да се питат самите душевноболни какво мислят по въпроса, защото те също като новородените и някои други „хора с минимални умствени способности“ са „неличности“ и нямат моралното право да твърдят, че са значими за този свят.
У Мики напираше желание да подеме кръстоносен поход срещу биоетиците и да извоюва обявяването им за „хора с минимални умствени“ способности. Ясно беше, че по-скоро те не бяха нормални и „неличности“, отколкото малките, слабите и възрастните, които искаха да убиват.
Мадок беше един от водачите на движението, което искаше с помощта на научни изследвания и обширни обществени дебати да установи минимален коефициент на интелигентност, при който човек води пълноценен живот и е полезен за обществото. Според него това прагово равнище щяло да бъде много под коефициента при синдрома на Даун, но Мадок бързаше да уточни, че установяването на подобно ниво на интелигентност не означава непременно, че обществото ще трябва да се отърве от по-глупавите си и неинтелигентни членове. По-скоро целта била „да се избистри нашето разбиране за понятието пълноценен живот“. И така, докато науката не напреднеше достатъчно, че интелигентността да може да бъде определяна веднага след раждането.
Да, бе, сигурно. По същия начин някои биха казали, че и лагерите на смъртта в Дахау и Аушвиц не са били създадени, за да изтребят толкова хора, а просто да се провери дали е възможно да се създадат такива „учреждения“.
Първоначално, докато преравяше сайтовете за биоетика, Мики не взе насериозно тази култура на смъртта. Сигурно беше някаква игра, в която участниците се състезават по скандалност. Игра, в която състезателите демонстрират нечовешките си качества. „Със сигурност — каза си тя — това не може да е друго, освен ексцентрична игра.“
Когато научи, че тези хора живеят и се ръководят от тяхната чудовищна философия, си каза, че едва ли има някой извън техния кръг от умопобъркани, който да ги възприема насериозно. Но скоро разбра, че едва ли не са уважавани учени. В повечето медицински университети имаше курс лекции по биоетика. Над трийсет от най-големите университети пък предлагаха образователна степен по биоетика. В страната действаха многобройни щатски и федерални закони, създадени не без участието на биоетици. Целта беше съвременната биоетика да се превърне в морален и правен съдник за това чий живот колко струва в обществото.
Недъгавите изискват толкова много разходи и струват скъпо, съгласни ли сте? И престарелите също. И слабите и немощните. И тъпите и глупавите. Струват скъпо и тревожат по-чувствителните хора само с вида си — те не са като нас. Тия бедни създания ще са много по-добре, ако просто се гътнат. Така е, щом са имали дързостта да се родят или пък неблагоразумието да пострадат в тежка катастрофа, тогава да умрат е най-доброто, което могат да сторят, ако имат правилно обществено съзнание.
Кога светът успя да се побърка до такава степен?
Мики започваше да разбира врага си.
Престън Мадок досега за нея беше наполовина опасен и наполовина смешен като клоун.
Вече не. Сега си даде сметка какво зло е този човек. Страшен, зловещ, чужд, извънземен.
Нацистка Германия (освен че се опита да изтреби евреите), Съветския съюз и Китай на Мао и преди бяха решавали „социални проблеми“, породени от слабите и несъвършените. Когато обаче питаха утилитаристите, дали им стиска и те да приемат мерки за подобни окончателни решения, те обръщаха въпроса, като твърдяха, че нацистите и сродните им елементи са убивали слабите и недъгавите поради, както Престън беше посочил в едно интервю, „грешни причини“.