Входът за рая — платен
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Входът за рая — платен». Краткое содержание книги:
Според Мики атмосферата наподобяваше на тази в медицинско заведение: мрачна въпреки цялата яркост, антисептична и стерилна, белязана не от тишината на съсредоточено четене, а от тишината на стоически болки и страдания.
Значително пространство беше отделено за компютрите. Всичките имаха достъп до Интернет.
Столовете бяха неудобни. Неприятната светлина блестеше върху полираната повърхност на бюрото. Чувстваше се като у дома: не в караваната, която делеше с Дженива, а в дома, даден й насила от Калифорнийския отдел за изтърпяване на наказания.
На половината компютри седяха други читатели, но Мики не им обърна внимание. Даваше си сметка как изглежда в розовото костюмче, което до скоро я беше карало да се чувства делова и самоуверена. Освен това след посещението на Ф. Бронсън не искаше да контактува за днес с повече хора. Машините щяха да са й по-полезни и да й бъдат по-добра компания.
Влезе в Интернет. Подобно на детектив започна да търси информация за Престън Мадок. Не й беше трудно. Името на злодея излезе в толкова много посочени сайтове, че компютърът направо я затрупа с информация.
Беше се обадила от един уличен автомат и беше отменила интервюто за работа. Затова прекара целия следобед в проучване на доктор Смърт. Откритото показва, че Лейлъни се намира в много по-голяма опасност, отколкото Мики предполагаше.
Историята на Мадок беше проста, а подробностите потресаващи. Всеки жив човек би се уплашил, не само Лейлъни.
Престън Мадок имаше докторат по философия. Преди десет години се провъзгласил за „биоетик“. Приел предложение на престижен университет от Бръшляновата лига и започнал да преподава етика на бъдещите доктори по философия.
Онези биоетици, наричащи се „утилитаристи“ се стремяха към етично разпределение на ограничените медицински ресурси. Това според тях трябваше да стане, като се определи кой трябва да получава лечение и кой не. Осъждаха разпространеното виждане на западната медицина още от времето на Хипократ за човешкия живот като върховна ценност и настояваха, че някои хора притежават по-голяма морална и социална стойност от други. Следователно представителите на елита трябваше да получават повече с оглед на тяхната стойност.
Веднъж една малка, но авторитетна група от учени-биоетици беше отхвърлила хладния и безнравствен подход на утилитаристите. Но те спечелиха битката и сега ръководеха катедрите по биоетика в академичната общност.
Както много други биоетици Престън Мадок проповядваше на престарелите — тези над шейсет години — хора да им се отказва медицинско лечение, ако болестта им се отрази на качеството на живота им. Дори и самите пациенти да искаха да продължават да живеят. Ако не можеха да бъдат излекувани напълно, много биоетици бяха единодушни, че старците трябва да умрат, без да бъдат лекувани. Защото според утилитаристката философия обществото щеше да има много по-малка полза от тях, отколкото те от него.
Колкото и невероятно да звучеше прочетеното от Мики, почти всички биоетици бяха убедени, че децата с недъзи, дори и тези с незначителни недъзи, трябва да бъдат оставени на произвола на съдбата, докато умрат. Ако едно бебе получеше инфекция, то не трябваше да бъде лекувано. Ако пък имаше временни усложнения на дихателната система, не биваше да му се помага, а да се остави само да се задуши. Ако бебе с недъг има проблеми с храненето — оставете го да умре от глад. Смяташе, че инвалидите и другите хора в неравностойно положение са бреме за обществото дори и да могат сами да се грижат за себе си.
Мики почувства, че у нея се надига гняв, различен от досегашния й. Това тук нямаше нищо общо с малтретирането. Егото й не беше засегнато.
Прочете откъс от книгата „Практична етика“, в която Питър Сингър от Принстънския университет оправдаваше убийството на новородени с недъзи и болести като хемофилията: „Когато смъртта на недъгаво дете доведе до раждането на друго дете с по-добри перспективи за щастлив живот, общото количество щастие ще бъде по-голямо, ако недъгавото дете бъде убито. Загубата на щастлив живот за първото дете се компенсира многократно от осигуряването на щастлив за второто. Затова, ако убийството на болно от хемофилия дете няма противопоказен ефект върху други, ще бъде по-добре… то да се убие.“
Мики трябваше да стане и да отвърне очи от всичко това. Яростта й даваше сили. Не можеше да стои спокойно на едно място. Започна да ходи напред-назад, за да изразходва енергията и да се успокои.