Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Свещеникът я венчал без много церемонии. Тя била плътно забулена, движела се като кукла, но духовникът се измамил и не забелязал, че е венчал една хипнотизирана.
— Анунциата живее ли при мъжа, когото са й наложили?
— Не, сеньорита. Обаче, аз бях далеч от Венеция и не зная какво се е случило после. Неприятелите на Анунциата, които са и мои неприятели, разполагат, както вие казахте, с една незаконна власт и те са предприели всичко, за да открият убежището й и да я хвърлят в ръцете на този човек.
— Защо не отидете и вие във Венеция?
— Не мога. Часът не е настъпил още — каза Марино, чието лице се помрачи. — Този нетърпеливо очакван час ще дойде един ден, сеньорита. Но аз съм решил, за да затвърдя повече правата си, да замина за Рим преди да отида във Венеция. Там ще направя всичко, което може да се направи, за да се издейства едно окончателно анулиране на този брак. Аз ще успея, ако вашата подкрепа ми е осигурена, сеньорита.
— Вие сте се заели с едно великодушно дело, сеньор Марино; разчитайте на моята помощ и тази на моя баща — отговори Мадлена Боргез. — Аз ще бъда, която ще ви поздрави с добре дошли при вашето пристигане в Рим.
— Благодаря за вашето обещание, сеньорита, и позволете ми да целуна ръката ви!
Марино хвана нежните и грациозни пръсти на Мадлена, докосна ги с устните си, после изпрати благородната дама до колата й, помогна й да се качи в нея и й направи един последен комплимент.
Красивата римлянка успя да уталожи чувствата, които се бяха повдигнали в душата й, да удържи въпросите, да отпъди съмненията си и тя отговори на поздрава на венецианеца, който остана неподвижен с поглед към колата, която изчезна в далечината.
Марино Маринели се върна при леяря в края на определения срок. Той носеше дукатите. Верди бе привършил камбаната.
Набожният човек бе поставил върху една от стените на камбаната надпис с големи букви „С Бога!“
Марино го поздрави, изпита здравината на метала и констатира, че работата отговаряше на неговите желания и очаквания.
— Сеньорита Боргез взе ли камбаната, която бе поръчала? — попита той стареца.
— Да. Благородната сеньорита се завърна в Рим преди няколко дни и камбаната е на път за свещения град. Тя ми изказа искреното си желание да преуспеете във всички ваши планове.
— Благодаря ви много, майсторе! Аз ще я видя, трябва да я видя — извика Марино Маринели, обзет от въодушевление при спомена за очарователната Мадлена.
— След няколко дни венецианският кораб вдигна котва и пое пътя си на юг. Между островите Малта и Комино Маринели заповяда отново да свият платна и намери скоро подводната скала, за която Бенито Мадреселва му бе говорил.
33. Островът на гробовете
— Вашето безпокойство пак ви обзема, добра Луала, — каза Анунциата на старата просякиня на сутринта след нощната си разходка на остров Сан Николо. — Сигурно се е случило нещо неприятно.
— Не ме питай, Анунциата. Не минава ден, без да се извърши в палата на дожовете някое ужасно престъпление, отговори Луала. Проклети да бъдат Съветът на тримата и неговите шпиони.
— Вашият гняв ме ужасява. Някоя страшна опасност ни заплашва без съмнение — каза Анунциата, напредвайки към старата просякиня със сключени ръце. — Говорете, разкрийте ми душата си!
— Едно предчувствие ме измъчва, мое съкровище, и знаеш, че в подобен случай събитието го оправдава скоро. Не ще имам почивка, докато не се установи истината за този монах, знаеш го, немия монах, ту говорят, че е мъртъв, ту че е жив. Но ще дойде денят, когато ще се каже последната дума на тази афера — добави старата Луала, вземайки мантията си. — Познавам някого, който ще я каже.
— Не се издавайте с непредпазливи въпроси, добра Луала. Понеже всичко може да бъде загубено.
— Ха, ха! — разсмя се старата. — Аз да се издам? Знай, мое съкровище, че Луала е твърде хитра. Тя знае всички пътища и средства, всички допирни точки.
— А за Марино не си чувала да се говори? — попита младото момиче.
— Кой не говори за сина на дожа, Анунциата? Негърът вече отдавна е заминал. Ако съдбата е пожелала, той вече е освободил твоя Марино. Ах, този скъп Марино! Всички говорят за него на Риалто или на площада Сан Марко.
— Какво говорят, Луала?
— Едни казват, че той тръгнал към Венеция начело на значителни сили, за да си отмъсти. Други разправят, че е бил осъден на смърт и екзекутиран в Тулон.
— О, Боже мой!… Не, не, това е невъзможно! — прекъсна я Анунциата.
— Това не е нищо друго освен неоснователни слухове, мое съкровище! Даже някои вярват, че той бил тръгнал срещу пиратите на Риф. Съчинили са и една песен по този повод: един просяк я пее на моста на Риалто. Не искам да ти кажа, Анунциата, понеже сама не вярвам всички тия истории. Но не се безпокой, Анунциата, той скоро ще се върне и ти знаеш, че едно предчувствие на Луала струва колкото една хубава новина.