Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)
- Автор: Тение Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Симеон Папуров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мистериите на Венеция (или Омраза и любов)». Краткое содержание книги:
— Не ви разбирам — каза тя.
— Които мразят, сеньорита, са тия, които първо са обичали!
— Вашите думи са твърде загадъчни!
— Виждам, че ви разгневих. Нямах намерение…
— Вие трябва да ми дадете обяснение, а вече стигнахме до колата. Ако обичате, последната да ни следва, докато ми дадете тълкувание на думите си.
Марино поръча на слугата на сеньоритата да ги следва с колата на известно разстояние зад тях.
— Вие мразите венецианците — каза той, обръщайки се към Мадлена. — Тогава знайте, че и аз също мразя известно число от тях. Те са недостойни. Но повечето от тях са чужди на всякакъв заговор и не са горделиви. Не заслужават да ги смесваме с виновниците!
— Вие казвате, че завиждате на венецианците, понеже били предмет на моята омраза?
— Струва ми се, сеньорита, че да бъдеш мразен е по-желателно, отколкото да бъдеш безразличен?
Мадлена хвърли бърз поглед на младия човек, който вървеше край нея и чиито думи изглеждаха така естествени и така искрени.
— Това, което искате да кажете — отговори тя меко — е истина в някои случаи. Що се отнася до мене, мразя венецианците, понеже баща ми и чичо ми ми вдъхнаха това чувство. Лично аз нямам никаква причина да ги мразя или обичам.
— Камбаната — каза Маринели, — която Жулио Верди е излял за вас, е готова… Кога ще напуснете Неапол, сеньорита?
— След няколко седмици.
— И ще се върнете в Рим?
— Да, сеньоре, в свещения град… Неапол е един прекрасен град, но за мене Рим е по-хубав от Неапол и аз не желая никога да го напусна.
— Аз възнамерявам след известно време да ида там. Позволете ми още един въпрос. Не ви задържам повече. Ще мога ли да ви видя в Рим?
— Господине! — отговори Мадлена, която при тези думи издаде леко вълнение. — Не вярвайте, че ви се сърдя, макар че сте венецианец.
— Един венецианец, който ще има голяма нужда от някого, който в папското управление да се намеси в негова полза.
— Палатът на моя баща се издига върху Виа Порто дел Ричета. От прозорците се открива изглед към река Тибър и се вижда крепостта Сан Анге. Имате ли нужда от някоя препоръка, от някоя помощ, сеньор Марино?
— Да, благодаря, сеньорита. Не само като венецианец, а като… защитник на едно младо момиче, което само едно папско постановление може да освободи от един насилствен и недостоен съюз!
Мадлена изгледа своя събеседник с един проницателен поглед. Нейните очи блестяха в някакъв величествен огън. Тя не посмя да запита за името на това момиче, тъй като този въпрос й се виждаше нескромен. Не произнесе нито дума.
— Позволете ми — каза той, — да разчитам на вашата подкрепа и да видя, че не смятате работата ми за недостойна, сеньорита Боргез. Имате ли доверие — продължи Маринели — и обещавате ли ми да не ми задавате въпроси, нито да ми поставяте условия?
— Да, едно само — отговори тя. — Вие ще го приемете, сеньоре, понеже имам голяма вяра във вас. Ако дойдете в Рим и желаете да ми говорите, разговорът ни може да стане само в палата и в присъствието на моя баща. Неговото застъпничество, неговото благоволение, каквито и да бъдат, ще ви издействат всичко, каквото желаете.
— Венецианецът — отговори Маринели — ще ви бъде признателен, сеньорита. Вие сте много добра. Приемам вашето условие. Но оставете ме да ви кажа за кого искам вашата помощ; това е една от моите другарки от детинство, една красива и нежна девойка. Неприятелите ми са използвали отсъствието ми от Венеция, за да отправят срещу нещастната най-низки маневри и да я поставят в едно унизително положение.
— Как е името на младото момиче, за което ми говорите?
— Анунциата Фарсети, сеньорита. Не мога да ви открия днес всички нишки на тая история, всички причини и обстоятелства, които са ме съединили с това младо момиче.
Мадлена се почувства отново обзета от желанието да запита галантния венецианец: „Обичате ли Анунциата?…“ Но тя се сдържа и замълча.
— Има ли са дързостта — продължи Марино — да я омъжат за един човек, когото не е обичала никога! Тя е била принудена, заслепена, отвлечена. Това е един безподобен срам, сеньорита! — извика Марино и очите му пламнаха от гняв… Те са я приспали, отвели я до олтара в безчувствено състояние и я омъжили с един човек, когото нито е познавала, нито е обичала!
— Това е подлост. Това е едно чудовищно престъпление, сеньоре! — извика Мадлена. — Защо не се оплачете на вашия брат, дожа, и на великия съвет на Венеция, който е прочут със своето всемогъщество?
— Понеже престъпниците са много близки на тях и моята жалба ще бъде хвърлена на вятъра!
— Това е необикновено. Обаче, ако Анунциата е била хипнотизирана, нейният брак няма никаква стойност пред Бога и хората — каза Мадлена.