Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Изведнъж сякаш от очите му падна перде и той прогледна. Дори по-добре отпреди; виждаше старейшините, както трябва, а не с неискрения премрежен поглед на самозван, цивилизован човек, видя ги като хора, също толкова цивилизовани, също толкова обикновени или сложни, но като хора, а не като чуждоземските, загадъчни или чудати японци; тъкмо срещу тази представа Накама, Фуджико, дори Андре всеки по свой начин разбираемо негодуваха.
„Всемогъщи Боже, Прикрития поглед разбира английски — искаше да изкрещи Тайърър възторжено. — Това е единственият отговор, а другият е, че той е съгледвач на роджу и толкова старейшина, колкото съм и аз, ето защо другите не му обръщат внимание, докато беседват. Какво друго? Навярно е съгледвач на Уатанабе, защото шепне единствено на него — трябва да разбера истинските им имена и да разпитам Накама за тях. Уатанабе е най-влиятелният сред тази компания, държи се като президент. А отсъстващият президент? Ще разбера и неговото истинско име. Какво още? Откъде Андре…“
Тайърър се съсредоточи, тъй като Йоши се обърна към преводача. Гласът му звучеше рязко. Преводачът тутакси застана нащрек, а холандският му се съкрати двайсеторно. Йохан преведе, като се опитваше да сдържи изумлението си:
— Роджу се съгласяват в този случай, че е правилно да се иска обезщетение от Сацума, че, да, сто хиляди изглежда приемлива сума за един благородник, макар да не твърдят, че господарят на Сацума ще сметне същото. Като знак на приятелство към Британия и към външните нации роджу ще изплати в аванс една десета част след петдесет дни от името на Сацума — докато официалните молби на Британия се препратят до Сацума. Относно молбата на руския посланик, както и на неговата родина, японската земя е японска земя и е… предполагам, че думата означава ненакърнима и не се разменя.
Незабелязано Сър Уилям сложи ръка върху ръката на граф Алексей, за да предотврати избухването, и тихо каза на руски:
— Остави нещата за по-късно, Алексей. — После високо се обърна към Йохан, като се канеше да преговаря за намаляване на срока и увеличаване на сумата: — Отлично, Йохан, моля те, кажи им, че…
Той млъкна, тъй като Тайърър му прошепна забързано:
— Извинете ме, сър, предлагам ви веднага да приемете, но само ако научите истинските им имена.
Сякаш Тайърър не бе казал нищо, Сър Уилям продължи с едва забележима пауза и без да променя изражението си:
— Йохан, моля те, предай им, че тяхното предложение е приемливо за правителството на Нейно величество в същия дух на приятелство. Що се отнася до посланика от Двора в Санкт Петербург, сигурен съм, че той ще се консултира със своето правителство, което без съмнение ще сметне паричното обезщетение за задоволително. — Без да остави на граф Алексей никакво време за отговор, той бързо продължи: — Да разгледаме и другия ни неотложен въпрос, Проливите Шимоносеки: всички чужди правителства протестират срещу бреговите батареи, обстрелващи корабите им, които използват Проливите най-мирно. — Сър Уилям повтори датите и имената на корабите, отдавна станали предмет на доста разгорещена кореспонденция.
— Те казват, че ще предадат оплакването, Сър Уилям, по обичайния път, нямат никакво влияние над Чошу.
— Йохан, преведи. В приятелския дух на срещата ще си позволя да намекна, че е трудно, дори невъзможно за чуждите правителства да преговарят с Бакуфу, които очевидно нямат правомощия над различните кралства и държави. Следователно какво ни остава? Направо да си сътрудничим с шогуна, който подписа споразуменията ни, или с император Комей?
— Законното правителство на Нипон е шогунатът, висшият владетел на шогуната е шогунът, който управлява от името на Сина на небето, роджу са върховните съветници на шогуната, а негови чиновници са Бакуфу. Във всички случаи чуждите правителства трябва да си сътрудничат с шогуната.
— В такъв случай как можем да си осигурим безпрепятствено преминаване през Шимоносеки?
Още изтощителни разговори и пак вариации на същия отговор, но това не беше отговорът, който Сър Уилям се опитваше да измъкне. Пикочните им мехури засилваха всеобщото нетърпение и умора. Три часа бяха изминали, откакто започнаха. После едно чудновато хрумване се превърна в напълно оформено решение. Сър Уилям се усмихна на себе си.