Правилата на измамата
- Автор: Райх Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Правилата на измамата». Краткое содержание книги:
— Къде е Фон Даникен? Трябва да говоря с него.
— Тръгна преди петнайсет минути от Цюрих с хеликоптер на път за Давос заедно с Курт Миер.
— За Давос ли? — клюмна Марти. — По каква причина?
— Имаме информация за Джонатан Рансъм. Оказва се, че трябва да достави луксозен автомобил на Парвез Джин, иранския министър на технологиите.
Марти разтърка челото си до болка.
— Вдигнахте ли на крак полицията в Давос?
— Струва ми се, че да.
— Ако научиш нещо ново, незабавно ми се обади.
Марти затвори и веднага след това набра номера на директора на Федерална полиция в другия край на града.
— Господин директор — започна той. — Изправени сме пред много сериозен проблем. Човек от високите етажи на поверената ви служба е уличен в действия от името на чужда държава. Става въпрос за Маркус Фон Даникен. Да, аз също бях много изненадан. Вече не знаеш на кого можеш да се довериш.
Вдигна глава от документите пред себе си и зарея поглед на изток към планината.
— Колко време ще ви отнеме да изпратите екип в Давос?
67.
— Кой си ти? — Парвез Джин седеше с изпънат гръб на седалката и обвинително гледаше Джонатан, сякаш мъжът зад волана искаше да го убие, а не да го повози. Джин беше могъщ човек и обичаше да диктува положението. Гневът му, че Ема я няма, изпълваше купето с осезаемо напрежение.
— Приятел на Ева — отвърна Джонатан.
— Заедно ли работите?
— От осем години.
— Виж ти — каза Джин, опитвайки се да прикрие смущението си от внезапната промяна в плана. — Значи я познаваш добре?
— И така би могло да се каже. — Джонатан се стараеше да прикрие неведението си. Петдесет метра по нататък, по средата на пътя, стоеше полицай и пренасочваше движението.
— Какво й се е случило? Защо я няма?
Джонатан премести поглед към Джин.
— Мъртва е.
Новината удари иранеца като с ковашки чук.
— Мъртва? Кога? Как? Не мога да повярвам.
— В понеделник. По време на катерене в планината със съпруга си. Нещастен случай.
— Съпругът й? Разбира се. Тя беше омъжена. Фрау Крюгер. — Той сведе поглед към скута си и Джонатан забеляза, че здраво стиска устните си.
— Добре ли сте?
Джин рязко вдигна глава.
— Разбира се. Не виждам защо трябва да ми е тъжно след всичко, което тя ми причини.
Иранецът се загледа право пред себе си. Понечи да каже нещо, ала се отказа. Ръката му здраво стискаше страничната облегалка. Кокалчетата на пръстите му бяха побелели като платно. Преживяваше лека форма на шок. Джонатан го гледаше, завладян от омраза. Едва се сдържаше да не стовари юмрука си в лицето му и да размаже шокираната му физиономия в прозореца. Нямаше никакво право да скърби за Ема.
Джонатан извърна поглед встрани, опитвайки се да овладее чувствата си. На всяка цена трябваше да отклони мислите на Джин от Ева Крюгер — от Ема, — преди да е изпаднал в нервна криза. Започна да мисли за информацията от уебстраницата на „Интел Линк“. Фактури. Товарителници. Митнически декларации.
— Получихте последната пратка, нали? — попита.
Джин кимна, но му отне малко време да намери сили да отговори.
— Съоръжението в Чалус вече работи — тихо каза той. — Четиристотин каскади. Петдесет и пет хиляди центрофуги. Затворихме всички останали обекти и преместихме всичко там, за да постигнем целта си.
Каскади. Центрофуги. Съоръжение, работещо на пълна мощност. Подозренията на Джонатан се оказаха верни. ЦИАД нелегално изнасяше апаратура, необходима за оборудването на съоръжения за обогатяване на уран. Но защо им трябваше да го правят? За кого? Ако знаеше отговора на този въпрос, щеше много по-лесно да разбере за кого работеше Ема. Припомни си всички статии, които бе чел от една година насам за стремежите на Иран да се превърне в ядрена сила.
— Каква е производствената ви мощност? — попита той.
— Четири килограма месечно, обогатен до деветдесет и шест процента.
— Това задоволява ли ви? Не можете ли да достигнете сто процента?
Джин го изгледа презрително.
— Дори деветдесет и шест е повече от нужното. Мислех, че ще се впечатлите.
— Аз… искам да кажа… ние сме впечатлени. — Джонатан сякаш вървеше из тъмна, напълно непозната къща, очакващ всеки момент или да се блъсне в някоя мебел, или да събори ваза на пода. Трябваше да внимава. Нямаше никаква представа как би реагирал Джин, ако усетеше, че не е един от колегите на Ева Крюгер.