Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Джордано въздъхна.
— Не е възможно, заради незнаенето й на чужди езици. Може би графът просто иска да ни подложи на изпитание. Ще му докажем, че сме в състояние да превърнем това момиче в истинска дама от XVIII век. Трябва да му докажем! — Той закърши ръце.
— Смятам, че щом са успели с Кийра Найтли, значи ще се получи и при мен — казах, изпълнена с увереност.
Може да се каже, че Кийра Найтли бе една от най-модерните жени на планетата и въпреки това прекрасно изпълняваше ролите си в исторически филми, дори когато носеше смахнати перуки.
— Кийра Найтли? — Черните вежди почти докоснаха тупирания бретон. — При някой филм може и да се е получило, но в XVIII век Кийра Найтли не би издържала и десет минути, без да бъде разобличена като съвременна жена. Особено като се има предвид как показва зъбите си, докато се усмихва или как се смее с цяло гърло, накланяйки глава назад! Никога жена в XVIII век не би направила подобно нещо!
— Няма как да го знаете със сигурност — казах аз.
— Моля?
— Казах, че няма как...
Очите на Цъфналата устна ме фиксираха.
— Явно веднага трябва да изясним първото правило, което гласи: думите на майстора не се подлагат на съмнение.
— А кой е майсторът? О, загрях, вие сте — казах и леко се изчервих, а Ксемериус се разсмя.
— Добре. Значи, докато се смея, не трябва да показвам зъбите си. Запомних го. — Лесно щях да се справя с това правило. Не можех да си представя, че по време на соарето щях да имам причина да се смея.
Донякъде успокоен, майстор Цъфнала устна отново възвърна нормалното положение на веждите си и тъй като не можеше да чуе Ксемериус, който от тавана с цяло гърло крещеше "смотаняк", започна с мъчителната инвентаризация на знанията ми. Искаше да разбере какво ми е известно по въпросите за политиката, литературата, нравите и обичаите през 1782-ра и отговорът ми ("Знам какво не е имало, например казанчета в тоалетните и правото на жените да гласуват.") го накара да закрие за няколко минути лицето си с ръце.
— След малко ще се напикая от смях тук горе — каза Ксемериус и за жалост усещах как ме заразява с настроението си. С огромно усилие успях да потисна смеха си, който извираше от дълбините на диафрагмата ми.
Шарлот рече сладко:
— Мислех, че са ти обяснили, че тя е напълно неподготвена, Джордано.
— Но аз... поне основните неща... — Лицето на майстора надникна иззад ръцете му.
Не смеех да погледна — ако гримът му се бе размазал, нямаше да успея да се сдържа.
— А какви са музикалните ти умения? Пиано? Солфеж? Арфа? А как се справяш с танците? Предполагам един обикновен менует а дьо* все ще владееш, но какво е положението с другите танци?
* Менует за двойки. — Бел. ред.
Арфа? Менует а дьо? Ама разбира се! И дотук беше със самообладанието ми. Започнах неудържимо да се смея.
— Хубаво е, че поне на един от нас му е весело — бе казал смаяно Цъфналата устна и явно това бе моментът, в който бе решил да ме измъчва, докато смехът не заседнеше в гърлото ми.
И действително не му отне много време. Само петнайсет минути по-късно се чувствах пълна глупачка и абсолютна неудачница. И то, въпреки че Ксемериус, висящ от тавана, даваше най-доброто от себе си, за да ме окуражава.
— Хайде, Гуендолин, покажи на двамата садисти, че го можеш!
Не исках нищо повече от това. Но за съжаление, не го можех.
— Лява ръка, глупаво момиче, но се завърташ надясно, Корнуолис* капитулира, лорд Норт** подава оставка през март 1782 година, което води до... Надясно, не, надясно! Мили боже! Шарлот, моля те, покажи й го още веднъж!
* Уилям Корнуолис (1744 — 1819) — британски адмирал, участвал в "Битката на Светците" (група острови в Западна Индия) с Франция и Испания. Британците губят битката за Сейнт Китс (един от островите) през 1782 г., но печелят по-късно войната и запазват влиянието си в Западна Индия. — Бел. ред.
** Фредерик Норт (1732-1792), втори граф Гилфорд, е британски политик от партията на торите, министър-председател на Великобритания от 1770 до 1782 г. — Бел. ред.
И тя ми показа. Трябваше да й се признае, че танцуваше прекрасно. Когато братовчедка ми го правеше, изглеждаше лесно като детска игра. И по принцип наистина беше така, човек обикаляше в кръг и трябваше непрестанно да се усмихва, без да показва зъбите си. Музиката звучеше от скрити в ламперията високоговорители и ако трябваше да съм честна, не беше от типа мелодии, при които краката ти сами започват да потропват в такт и едвам се сдържаш да не скочиш на дансинга.