Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

— Лесли, не ми е приятно да го кажа, но би могла да инвестираш енергията си в някои от училищните предмети. — Бе надянал на лицето си усмивка, но в интонацията му звучеше и нещо друго, освен чиста ирония. Той понижи глас: — Не всичко, което на някой му се струва интересно, е добро за него.

Да не би това да беше заплаха? Лесли мълчаливо взе папката и я прибра в раницата си.

Другите с любопитство гледаха към нас. Явно се питаха за какво ли говореше господин Уитман. Шарлот седеше достатъчно близо, за да го чуе и беше добила злорадо изражение. А когато учителят ни каза: "А ти, Гуендолин, време е да разбереш, че дискретността е качество, което не само се очаква от теб, но и се изисква", тя кимна в знак на съгласие.

— Наистина е жалко, че се оказваш толкова недостойна — продължи той.

Колко несправедливо! Реших да последвам примера на Лесли и двамата с господин Уитман се загледахме мълчаливо в продължение на няколко секунди. После той се усмихна широко и неочаквано потупа бузата ми.

— Е, горе главата! Сигурен съм, че можеш да научиш още много неща! — рече той, докато се отдалечаваше. — И така, Гордън, какво е положението? Отново ли съчинението ти е преписано изцяло от интернет?

— Но вие винаги казвате, че трябва да използваме всички източници, които успеем да намерим — защити се Гордън, като мутиращият му глас успя да се извиси с две октави — истинско постижение само за едно изречение.

— Какво искаше от вас господин Уитман? — Синтия Дейл се обърна назад към нас. — Каква беше тази папка? И защо те помилва, Гуендолин?

— Няма повод за ревност, Син — каза Лесли. — Той не ни обича нито грам повече, отколкото теб.

— О, изобщо не ревнувам. Искам да кажа, уф, защо всички си мислят, че съм влюбена в този мъж?

— Може би, защото си председателка на фенклуба "Уилям Уитман"? — предположих аз.

— Или защото написа върху един лист двайсет пъти Синтия Уитман с обяснението, че искаш да знаеш какво е чувството? — допълни Лесли.

— Или защото...

— Добре де — изсъска Синтия. — Това беше преди. Отдавна е приключило.

— Беше едва онзи ден — опроверга я Лесли.

— Междувременно пораснах и станах по-зряла. — Синтия въздъхна и се огледа. — Виновни са единствено момчетата, такива са дечковци. Ако имахме поне горе-долу приемливи момчета в класа, на никое момиче нямаше да му се налага да се зазяпва по учителите. И като стана дума, каква е работата с онзи тип, който вчера те взе с лимузина, Гуени? Има ли нещо между вас?

Шарлот изсумтя иронично и веднага спечели вниманието на Синтия.

— Недей винаги да го раздаваш толкова тежко, Шарлот. Някоя от вас двете ходи ли с него?

Междувременно господин Уитман се беше настанил зад бюрото си и ни нареди да се занимаем с Шекспир и сонетите му. По изключение му бях благодарна. По-добре Шекспир, отколкото Гидиън! Бъбренето наоколо затихна и се чуха въздишки и шумолене на хартия. Но все пак успях да доловя, когато Шарлот рече:

— Е, Гуени със сигурност не ходи с него.

Лесли ме погледна съжалително.