Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”

Почти бях сигурна, че стига да можеше, погледът на Шарлот щеше да прогори дупка в гърба ми.

По пътя надолу към старата алхимична лаборатория господин Джордж завърза очите ми — не без преди това да се е извинил — и въздъхвайки, пое ръката ми. Гидиън трябваше да носи раницата ми.

— Знам, че господин Джордано не е лесен човек — каза господин Джордж, след като вече бяхме слезли по витата стълба. — Но може би въпреки това ще проявиш малко повече търпение с него.

Изпръхтях шумно.

— Той също би могъл да прояви повече търпение с мен! Специалист по рейки, талантлив дизайнер на бижута... какво общо има един дизайнер с пазителите? Мислех, че всички те са високопоставени учени и политици.

— Господин Джордано е особнякът сред пазителите. Но той има брилянтен ум. Наред с ексцентричните си... ами... професии, които между другото са го направили мултимилионер, той е всепризнат историк и...

— ...и когато преди пет години публикува статия за едни до този момент неизвестни източници на лондонско тайно общество, имащо нещо общо с франкмасоните и легендарния граф Сен Жермен, пазителите решиха, че трябва спешно да се запознаят с него — прекъсна го Гидиън, който вървеше пред нас. Гласът му ечеше заради каменните стени наоколо.

Господин Джордж се прокашля.

— Хм... да, това също допринесе. Внимание, стъпало.

— Разбирам. Значи Джордано е пазител, за да не се разприказва. А какви са тези неизвестни източници?

— Всеки член дава на обществото нещо, което го прави по-силно — каза господин Джордж, без да отговаря на въпроса ми. — А уменията на Джордано са особено разнообразни.

— Без съмнение. Кой мъж би могъл сам да залепи скъпоценно камъче върху маникюра си?

Чух как господин Джордж се закашля, сякаш се бе задавил. А после известно време повървяхме в мълчание един до друг.

Стъпките на Гидиън не се чуваха повече и предположих, че е избързал напред (заради превръзката на очите ми се придвижвахме със скоростта на охлюв). Най-накрая се престраших и попитах тихо:

— Защо трябва да ходя на това соаре и на бала?

— О, никой ли не ти е обяснил? Вчера вечерта, или по-точно през нощта, Гидиън посети графа, за да го информира за вашето последно... приключение. И се върна с писмо, в което графът изрично посочва желанието си ти и Гидиън да го придружавате на соарето на лейди Бромптън, както и на един голям бал, който ще се състои няколко дни по-късно. Освен това предстои и следобедно посещение в Темпъл. Целта на всичко това е графът да те опознае по-добре.

Спомних си първата ми среща с него и изтръпнах.

— Разбирам, че иска да ме опознае по-добре. Но защо желае да се показвам и сред чужди хора? Това един вид тест ли е?

— Това е още едно доказателство, че е безсмислено да те държим настрана от всичко. Честно казано, много се зарадвах на това писмо. То показва, че графът има далеч по-голямо доверие в теб, отколкото някои от господата пазители, които смятат, че в цялата тази игра ти си само статистка.