Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”
- Автор: Гир Керстин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефана Моллова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник трилогия „СКЪПОЦЕННИ КАМЪНИ”». Краткое содержание книги:
1. Керстин Гир: Рубиненочервено
2. Керстин Гир: Сапфиреносиньо
3. Керстин Гир: Смарагдовозелено
Господин Джордж местеше тъжния си поглед ту към мен, ту към Цъфналата устна и сбърчил чело загрижено, накрая рече:
— Ще се справите, Джордано. А и в лицето на Шарлот имате веща асистентка. Освен това имаме още няколко дни на разположение.
— Дори и да бяха седмици, времето никога няма да стигне, за да я подготвя за голям бал — отвърна майсторът. — За едно соаре, да, може би, ако е в тесен кръг и с малко повече късмет, но за бал, на който по всяка вероятност ще присъстват дори херцогът и херцогинята — напълно изключено. Мога само да предположа, че графът си е направил шега.
Погледът на господин Джордж стана студен.
— Със сигурност не си е направил шега. И определено не ви влиза в работата да поставяте под въпрос решенията на графа. Тя ще се справи, нали така, Гуендолин?
Не отговорих. През последните два часа самочувствието ми бе интензивно малтретирано. Ако ставаше дума само за това да не направя лошо впечатление — можех да се справя. Щях да застана в един ъгъл и изискано да си вея с ветрилото. Или май е по-добре да не си вея, кой знае какво можеше да означава това. Просто ще си стоя и ще се усмихвам, без да показвам зъбите си. Разбира се, никой не трябваше да ме безпокои или да ме пита нещо за маркиз Стафорд, да не споменаваме пък да бъда поканена на танц.
Шарлот започна да дрънка тихо на пианото. Свиреше някаква весела мелодия, наподобяваща музиката, на която преди малко бяхме танцували. Гидиън застана до нея, а тя погледна нагоре към него и каза нещо, което не можах да разбера, защото Цъфналата устна въздъхна силно.
— Опитахме да я научим по конвенционалния начин на основните стъпки при менуета, но се страхувам, че се налага да прибегнем до други методи!
Не можех да не се възхитя на умението на Шарлот едновременно да говори, да гледа Гидиън в очите, да показва очарователните си трапчинки и в същото време да свири на пиано.
Майсторът все още продължаваше да мрънка.
— ...може би ще помогнат нагледни илюстрации или маркировка върху пода, освен това ще трябва...
— Ще можете да продължите с урока още утре — прекъсна го господин Джордж. — Сега тя ще трябва да елапсира. Идваш ли, Гуендолин?
Кимнах с облекчение и взех мантото и раницата си. Най-накрая бях свободна. Чувството на неудовлетвореност веднага отстъпи място на нетърпеливо очакване. Ако всичко вървеше по план, днес щях да бъда изпратена в някоя година след срещата с дядо ми и в тайното скривалище щях да открия ключа и паролата.
— Позволи ми да ти помогна. — Господин Джордж взе раницата ми и ме дари с окуражаваща усмивка. — Още четири часа и ще можеш да се прибереш. Днес не изглеждаш толкова уморена като вчера. Ще ти изберем някоя хубава, спокойна година. Какво ще кажеш за 1953-та? Според Гидиън, по това време ал... тоест, помещението, в което се съхранява хронографа, е много уютно. Дори има и диван.
— 1953-та е идеално — съгласих се аз, като се опитах да не звуча прекалено ентусиазирано. Пет години след срещата ми с Лукас! Очакваше се, че междувременно е успял да узнае някои неща.
— Шарлот, за днес приключихме и вече можеш да си починеш. Госпожа Дженкинс е поръчала автомобил, който да те откара вкъщи.
Шарлот спря да свири на пианото.
— Добре, господин Джордж — кимна тя любезно, след което наклони глава на една страна и се усмихна на Гидиън. — И ти ли приключи за днес?
Какво? Да не би сега да смяташе да го попита дали има желание да отидат заедно на кино? Затаих дъх, очаквайки отговора му.
Гидиън поклати глава.
— Не съм. Ще придружа Гуендолин.
И двете с братовчедка ми зяпнахме, еднакво изумени.
— Няма да я придружиш — възрази господин Джордж. — Ти отдавна изпълни нормата си за днес.
— Освен това изглеждаш изморен — додаде Шарлот. — Което не е никак чудно. По-добре да използваш времето, за да поспиш.
По изключение бях на същото мнение. Ако Гидиън дойдеше с мен, нямаше да мога нито да взема ключа от скривалището, нито да потърся дядо ми.
— Без мен Гуендолин ще прекара четири напълно безсмислени часа в подземието — изтъкна Гидиън. — Ако я придружа, би могла да използва времето и да научи нещо. — Усмихвайки се леко, добави: — Като например как да различава ляво от дясно. Все ще научи този менует.