Довършителката
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Вега Джейн #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 978-954-28-1630-0
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Довършителката». Краткое содержание книги:
Всичко се променя, когато вижда своя ментор и приятел Куентин Хърмс да бяга в забранената зона на Мочурището, където обитават страшни зверове. Преследван е от членовете на Съвета и от техните безмилостни кучета.
Мистериозното бягство на Куентин подтиква Вега Джейн да потърси отговори на неудобни за Съветавъпроси, а това я отвежда до разкрития за машинации от миналото, които разбиват представите й за света. Родното й място се оказва задушено от интриги и тайни, прикривани зад паравани от лъжи и заблуди.
„Довърщителката” е едно невероятно приключение, изпълнено с опасности, напрежение и неочаквани обрати в духа на шедьоври като „Властелинът на пръстените”, „Хари Потър” и „Игрите на глада”, от които авторът на бестселъри Дейвид Балдачи е черпил вдъхновението си.
Отстъпих назад и го огледах добре. Нямаше и капка съмнение, че то е напълно идентично с огледалата от залата в Комините. Не знаех какви сили притежава Моригон, но вече бях сигурна, че именно тя ми е причинила преживяното.
Е, аз също можех да играя нейната игра.
Извадих Мълнията, уголемих я до пълния й размер, прицелих се и я хвърлих право в средата на огледалото. То се раздроби на безброй парченца, които се пръснаха из цялата красива и допреди секунда безупречно подредена стая. Представих си реакцията й, когато завари бъркотията, и по лицето ми се разля мрачна усмивка.
Обърнах се и излязох от библиотеката. В коридора откачих запенения Уилям от стената и внимателно го поставих на пода. Той ме изгледа негодуващо и взе да оправя измачканите си дрехи.
– Не се съмнявай, че ще информирам мадам Моригон за това най-непростимо нахлуване веднага щом се прибере у дома.
– Тъкмо това искам да направиш – потупах го по рамото. Като последен щрих, грабнах двата сребърни свещника, които сама бях изработила в Комините, и ги взех със себе си. Щом се озовах отново във въздуха, носена от свежия вятър, ги запокитих колкото можех по-надалеч. Искаше ми се да мога да запокитя и себе си, така че никога повече да не видя това място.
QUADRAGINTA TRES
МАЛКО ХИТРОСТ
На възраст двайсет и четири Сесии, Дюк Доджсън бе най-младият член на Съвета и протеже на Джурик Кроун. Също така беше моят следващ опонент на турнира. Дюк бе висок и силен момък, но никога досега не бе печелил двубои, защото, поне по мое мнение, твърде високото самочувствие му пречеше да забележи собствените си слабости и да работи върху тях. Имаше жестока уста и арогантни очи, които загрозяваха инак красивата му външност. Амбицията му явно бе властта, а не шампионската титла на Дуелума, дори да бе подплатена с петстотин монети. Бях го видяла при посещението си в Съвета. Той седеше до Кроун и го имитираше във всяко едно отношение. Колкото до мен, питаеше единствено презрение. Аз на свой ред му отвръщах със същото.
Бях доволна, че жребият ни е определил за противници. Отмъщението не е просто забавно – понякога то е единственото, което ти остава.
Делф, който бе побеждавал Доджсън на предния Дуелум, ми каза, че той предпочита да изчаква и да не напада веднага, както и че има вредния навик да държи ръцете си ниско, което оставя открити главата и шията му. Това ми навя някои идеи. Вечерта преди боя се вмъкнах в Болницата и задигнах оттам една книга. До късно през нощта рових текстовете и илюстрациите, за да науча онова, което ми трябваше, за да приложа плана си.
На следващата сутрин станах рано и се облякох. Оставих Хари Две у дома. Боях се, че ако започна да губя, той ще нападне Доджсън и Джурик Кроун ще използва това като оправдание и ще го убие.
Щом стигнах арената и отидох при будката за залагания, видях, че прогнозите за победа за мен и Доджсън са приблизително равни. Явно реномето ми се покачваше. Този ден щеше да има две серии от по три схватки, като аз се падах във втората серия. Направих своя залог и като си тръгнах едва не се блъснах в Кроун.
Той носеше черната си туника така, сякаш бе мантията на Алвис Алкумус, а когато ме заговори, от тона му лъхаше подигравателно снизхождение.
– Да не би да обичаш да си губиш парите, Вега? Не вярвам да имаш толкова много.
– Моля? – попитах с безразличен глас.
– Видях, че заложи на себе си. Дори Делф едва победи Доджсън на предния турнир. Ти нямаш никакъв шанс. Защо просто не се предадеш, за да те отведем във Валхал, където ти е мястото? – И той демонстративно подаде на Личис Макгий двайсет и пет монети в полза на това, че Доджсън ще ме направи на пихтия от бой.
Приближих се и изрекох в лицето му:
– По-добре да ми беше дал парите си още сега. Поне щеше да спестиш на Макгий труда да ми ги наброява, когато приключа с безценното ти протеже. – И преди да успее да ми отговори, се врътнах и се отдалечих към арената.
Там Тед Ракспорт сръчно се справи за по-малко от пет минути с един треперещ Уъг, който работеше на Мелницата. Когато реферът вдигна ръката му, той ме погледна и ме посочи с пръст, сякаш искаше да ми каже: „Ти си следващата“.
С най-голямо удоволствие, помислих си.
Вторият гонг прозвуча и аз се упътих към квадрата. Доджсън се изправи срещу мен гол до кръста, изпъчил застрашително гърди. По време на инструктажа ме огледа, спирайки очи върху счупения ми нос, който междувременно се беше подул и ме болеше непоносимо.